约伯记 14
Chinese New Version (Traditional)
力言人生是短暫且可悲
14 “婦人所生的日子短少，滿有攪擾；
2 他生長如花，又遭割下；
他飛去如影，並不停留。
3 這樣的人你還睜眼看他，
又把他帶到你跟前受審嗎？
4 誰能使潔淨出於污穢呢？
無人有此本事。
5 人的日子既然被限定，
他的月數亦在乎你，
你也定下他的界限，使他不能越過。
6 就求你轉眼不看他，使他得歇息（“使他得歇息”或譯：“不去管他”），
直等到他像雇工一樣享受他的日子。
7 樹木常有希望，
樹木若被砍下，也會再發芽，
嫩枝仍生長不息。
8 雖然樹根衰老在地裡，
樹幹也枯死在土中，
9 一有水氣，就會萌芽，
又生長枝條如新栽的樹一樣。
10 人死了，就化為烏有；
人一氣絕就不在了。
11 海洋中的水消失，
江河枯竭乾涸，
12 人也是這樣一躺下去，就不再起來，
直到天都沒有了還不醒過來，
也不能從睡眠中被喚醒。
13 但願你把我藏在陰間，
把我隱藏，直到你的怒氣過去；
願你為我定一個期限，好記念我。
14 人若死了，怎能再活呢？
我要在我一切勞苦的日子等待，
等到我得釋放的時候來到。
15 你一呼叫，我就回答你，
你必渴慕你手所作的。
16 但現在你數點我的腳步，
必不再鑒察我的罪過，
17 我的過犯被你封在囊中，
我的罪孽你以灰泥遮蓋了。
18 山崩下墜，
巖石挪開原處；
19 流水磨蝕石頭，
水的氾溢沖去地上的塵土，
你也這樣滅絕人的指望。
20 你永遠勝過人，人就去世，
你改變他的容貌，把他遣走。
21 他的兒女得尊榮，他並不曉得，
他們降為卑，他也不覺得，
22 只覺自己身上的痛苦，
為自己悲哀。”
Иов 14
Библия, синодално издание
14 (A)Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги:
2 (B)като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.
3 И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?
4 (C)Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.
5 Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,
6 (D)отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си.
7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:
8 ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,
9 но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.
10 А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?
11 Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва:
12 (E)тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.
13 О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!
14 Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.
15 (F)Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;
16 (G)защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;
17 (H)в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.
18 Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;
19 водата излизва камъните; разливът ѝ отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.
20 Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.
21 (I)На почит ли са децата му – той не знае; унижени ли са – той не забелязва;
22 но плътта му на него боледува, и душата в него страда.
Chinese New Version (CNV). Copyright © 1976, 1992, 1999, 2001, 2005 by Worldwide Bible Society.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
