10 「我厭惡自己的生命,
我要傾訴我的哀怨,
吐露心中的苦水。
我對上帝說,『不要定我的罪。
請告訴我,你為何指控我?
難道你喜悅壓迫、鄙視你造的人,
卻青睞惡人的計謀?
難道你的眼是肉眼,
目光如凡人般短淺?
難道你的年日有限,
歲月如世人般短暫?
以致你探查我的過犯,
追究我的罪愆?
其實你知道我沒有犯罪,
無人能從你手中解救我。

『你親手造我塑我,
現在卻要毀滅我。
別忘了你用泥土造我[a]
難道要使我復歸塵土?
10 你將我像奶一樣倒出,
使我像乳酪一樣凝固。[b]
11 你給我穿上皮肉,
用筋骨把我編就。
12 你賜我生命給我慈愛,
你的眷顧使我保全性命。

13 『但你心中藏著計劃,
我知道你早有此意,
14 我若犯罪,你就鑒察,
不肯赦免我的罪。
15 我若有罪,便遭禍患;
即使清白,也不敢抬頭,
因為我飽嚐羞辱,吃盡苦頭。
16 我若昂首挺立,
你會像獅子般追捕我,
再次施展大能攻擊我。
17 你一再派證人指控我,
你對我越來越憤怒,
使軍隊輪流攻擊我。
18 你為何讓我出母腹?
我不如當時就死去,
無人會看見我——
19 好像我從未出生,
一出母腹就被送進墳墓。
20 我的年日不多,
求你放過我,
讓我歡樂片刻。
21 我很快就一去不返,
進入幽冥黑暗之地。
22 那裡一片漆黑,幽暗混亂;
那裡的光昏暗不明。』」

Footnotes

  1. 10·9 用泥土造我」或譯「把我造的像泥土」。
  2. 10·10 此句描述胚胎在母腹中如何成形。

10 Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.

(A)Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?

Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?

(B)Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?

(C)Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,

та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,

(D)ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?

(E)Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, – и Ти ме погубваш?

(F)Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?

10 Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,

11 (G)с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,

12 живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?

13 Но и това Ти криеше в сърцето Си, – зная, че това беше у Тебе, –

14 (H)че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.

15 (I)Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:

16 то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.

17 (J)Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.

18 (K)И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;

19 о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!

20 (L)Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,

21 (M)преди да отида, – та да се не върна вече, – в страната на тъмата и смъртната сянка,

22 (N)в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.