2 Mosebok 14
Det Norsk Bibelselskap 1930
14 Og Herren talte til Moses og sa:
2 Si til Israels barn at de skal vende om og slå leir foran Pi-Hakirot, mellem Migdol og havet; midt imot Ba'al-Sefon, der skal I slå leir ved havet.
3 Farao vil da si om Israels barn: De farer vill i landet, ørkenen har lukket dem inne.
4 Og jeg vil forherde Faraos hjerte, så han forfølger dem, og jeg vil åpenbare min herlighet på Farao og hele hans hær, og egypterne skal kjenne at jeg er Herren. Og de gjorde så.
5 Da det nu blev meldt kongen i Egypten at folket var flyktet, skiftet Farao og hans tjenere sinn mot folket, og de sa: Hvorledes kunde vi gjøre dette og la Israel dra bort fra vår tjeneste?
6 Så lot han spenne for sin vogn og tok sitt hærfolk med sig.
7 Han tok seks hundre utvalgte vogner og alle de andre vogner i Egypten, og krigsmenn var det på dem alle.
8 For Herren forherdet Faraos, egypterkongens, hjerte, så han forfulgte Israels barn; men Israels barn drog ut med løftet hånd.
9 Så forfulgte egypterne dem og nådde dem igjen da de lå i leir ved havet, alle Faraos vogner og hestfolk og hele hans hær, ved Pi-Hakirot, foran Ba'al-Sefon.
10 Og Farao kom nærmere og nærmere, og da Israels barn så sig om, fikk de se egypterne komme settende efter dem; da kom det stor redsel over Israels barn, og de ropte til Herren.
11 Og de sa til Moses: Var det da ingen graver i Egypten siden du har ført oss hit for å dø i ørkenen? Hvorfor har du gjort dette mot oss og ført oss ut av Egypten?
12 Var det ikke det vi sa til dig i Egypten: La oss være i fred, vi vil tjene egypterne; det er bedre for oss å tjene egypterne enn å dø i ørkenen?
13 Da sa Moses til folket: Frykt ikke, stå nu her og se Herrens frelse, som han vil sende eder idag! For som I ser egypterne idag, skal I aldri i evighet se dem mere.
14 Herren skal stride for eder, og I skal være stille.
15 Og Herren sa til Moses: Hvorfor roper du til mig? Si til Israels barn at de skal bryte op!
16 Løft nu du op din stav og rekk ut din hånd over havet og skill det at, og Israels barn skal gå midt igjennem havet på det tørre.
17 Men jeg vil forherde egypternes hjerte, så de setter efter eder; og jeg vil åpenbare min herlighet på Farao og hele hans hær, på hans vogner og hestfolk.
18 Og egypterne skal kjenne at jeg er Herren, når jeg åpenbarer min herlighet på Farao, på hans vogner og hestfolk.
19 Og Guds engel, som gikk foran Israels leir, flyttet sig og gikk bakefter dem; skystøtten, som var foran dem, flyttet sig og stilte sig bak dem,
20 så den kom imellem egypternes leir og Israels leir; på den ene side var den sky og mørke, og på den annen side lyste den op natten; og den ene leir kom ikke inn på den andre hele natten.
21 Da rakte Moses ut sin hånd over havet, og Herren drev havet bort med en sterk østenvind, som blåste hele natten, og han gjorde havet til tørt land, og vannet skiltes at.
22 Og Israels barn gikk midt igjennem havet på det tørre, og vannet stod som en mur på deres høire og på deres venstre side.
23 Og egypterne satte efter og fulgte dem til midt ut i havet, alle Faraos hester, hans vogner og hestfolk.
24 Men ved morgenvaktens tid skuet Herren fra ild- og skystøtten ned på egypternes leir, og han forvirret egypternes leir,
25 og han slo hjulene av deres vogner, så det blev tungt for dem å komme frem. Da sa egypterne: La oss flykte for Israel; for Herren strider for dem imot egypterne.
26 Da sa Herren til Moses: Rekk ut din hånd over havet, så skal vannet vende tilbake over egypterne, over deres vogner og deres hestfolk.
27 Så rakte Moses ut sin hånd over havet, og da det led mot morgenen, vendte havet tilbake til sitt vanlige leie, og egypterne flyktet like mot det; og Herren styrtet egypterne midt ut i havet.
28 Vannet vendte tilbake og skjulte vognene og hestfolket i hele Faraos hær, som var kommet efter dem ut i havet; det blev ikke en eneste tilbake av dem.
29 Men Israels barn gikk på det tørre midt igjennem havet, og vannet stod som en mur på deres høire og på deres venstre side.
30 Således frelste Herren den dag Israel av egypternes hånd, og Israel så egypterne ligge døde på havstranden.
31 Og da Israel så den veldige gjerning Herren hadde gjort med egypterne, da fryktet folket Herren; og de trodde på Herren og på hans tjener Moses.
出埃及 14
Chinese Contemporary Bible (Simplified)
过红海
14 耶和华对摩西说： 2 “你吩咐以色列人改变方向，在比·哈希录附近的海边扎营，在红海和密夺之间，对面是巴力·洗分。 3 法老必定以为你们走迷了路，被困在旷野。 4 我要使法老的心刚硬，使他派兵追赶你们。我要在法老和埃及军兵身上得到荣耀，好叫埃及人知道我是耶和华。”于是，以色列人依言而行。
5 有人向埃及王报信，说以色列百姓逃走了。法老和他的臣仆便改变主意，说：“我们怎么可以让以色列人就这样离开我们，不再服侍我们呢？” 6 法老便吩咐人预备战车，他亲自领军， 7 率领埃及所有的战车，包括六百辆最精锐的战车，每辆车上都有战车长。 8 耶和华使法老的心刚硬，法老就追赶毫无惧色地离开埃及的以色列人。 9 埃及大军的战车骑兵倾巢而出，沿着海边追赶，在巴力·洗分对面的比·哈希录附近追上了正在那里安营的以色列人。
10 以色列人看见法老大军追了上来，非常害怕，便呼求耶和华。 11 他们对摩西说：“难道埃及没有坟地，要你带我们出来死在旷野吗？为什么要带我们离开埃及呢？ 12 我们对你说过，别管我们，就让我们服侍埃及人吧。服侍埃及人总比死在旷野好啊！” 13 摩西对百姓说：“你们不用害怕，站稳了，看耶和华用什么方法解救你们。你们再也看不到你们今天看到的埃及人了。 14 耶和华必为你们争战，你们要保持镇静。” 15 耶和华对摩西说：“为什么向我呼求呢？吩咐以色列人往前走吧。 16 你举手向海伸出手杖，把海水分开，以色列人可以从中间的干地走过去。 17 我要使埃及人的心刚硬，他们会紧追不舍，跟着你们走进海底。我要在法老及其大军、战车和骑兵身上得到荣耀。 18 当我在法老及其战车和骑兵身上得到荣耀时，埃及人就知道我是耶和华。”
19 这时，在以色列人前面领路的上帝的天使，转到百姓后面，云柱也随着移到后面立住。 20 云柱停在埃及军队和以色列人的中间，埃及军队这边一片黑暗，以色列人那边却有光，双方整夜都无法接近对方。
21 摩西向海伸出手，耶和华便整夜用强劲的东风吹退海水，将海底变成干地。海水分开后， 22 以色列人踏着干地走入海中，海水如两道墙立在他们左右。 23 法老的军兵车马紧追不舍，都跟着下到海中。 24 到了破晓时分，耶和华从云柱火柱中俯视埃及军队，扰乱他们的队伍。 25 祂使他们战车的轮子脱落，难以前行。于是，埃及人说：“我们逃命吧，因为耶和华在帮助以色列人对付我们！”
26 耶和华对摩西说：“你向海伸出手，使海水回流，淹没埃及军队。” 27 天刚亮的时候，摩西向海伸出手，海水便复原。埃及人纷纷向岸上逃命，耶和华却使大水把他们卷回海中。 28 海水回流，法老的战车和人马都淹没在大海之中，全军覆没。 29 全体以色列人却在干地上走过红海，海水在他们两边筑成水墙。 30 那天，耶和华就这样从埃及人手中拯救了以色列人。后来，以色列人还看见埃及人的尸体横在海边。 31 以色列百姓亲眼看见耶和华怎样以大能对付埃及人，他们就敬畏耶和华，又信服祂和祂的仆人摩西。
Изход 14
Библия, синодално издание
14 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 (A)кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.
3 И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.
4 (B)Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха.
5 Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят?
6 (Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си;
7 и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях.
8 (C)И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка.
9 (D)И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон.
10 И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето – египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа,
11 (E)и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет?
12 Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята.
13 (F)Но Моисей каза на народа: не бойте се, чакайте – и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека;
14 (G)Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни.
15 (H)И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят;
16 а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.
17 Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
18 И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му.
19 (I)И вдигна се Ангел Божий. който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им;
20 и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на дру гите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други.
21 (J)Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха.
22 (K)И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.
23 Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му.
24 (L)И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни.
25 (M)И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни.
26 И рече Господ на Моисея: простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им.
27 (N)И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето.
28 (O)И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях.
29 А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво.
30 Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг.
31 (P)Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея.
Chinese Contemporary Bible Copyright © 1979, 2005, 2007, 2011 by Biblica® Used by permission. All rights reserved worldwide.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
