Четвърто Царе 23
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Подновяване на завета. Духовни реформи на цар Йосия
23 Тогава царят изпрати вест и при него се събраха всички стареи на Юдея и Йерусалим. 2 Царят отиде в Господния храм и с него отидоха всички юдеи и всички йерусалимски жители заедно със свещениците и пророците, целият народ, от най-малкия до най-големия. Той им прочете гласно всичко, казано в Книгата на завета, която беше намерена в Господния храм. 3 След това царят застана до колоната и сключи завет пред лицето на Господа да следва от все сърце и душа Господа, като спазва заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, за да утвърди думите на този завет, написани в тази книга, и целият народ възприе словата на завета.
4 (A)Царят заповяда на първосвещеника Хелкия, на втория свещеник и на пазачите при прага да изнесат от Господния храм всички неща, направени за Ваал, за Астарта и за цялото небесно войнство, и да ги изгорят извън Йерусалим в долината на Кедрон. След това те отнесоха пепелта им във Ветил. 5 Той отстрани идолопоклонните жреци, които юдейските царе бяха поставили, за да принасят кадилни жертви на високите места в юдейските градове и в околностите на Йерусалим, заедно с онези, които кадяха на Ваал, на слънцето, на луната, на съзвездията и на цялото небесно войнство. 6 (B)(C)Той изнесе ашерата от Господния храм в Кедронската долина извън Йерусалим и я изгори при потока Кедрон. След това я стри на прах и хвърли прахта ѝ в общите места за погребване на хората. 7 Събори също постройките, които бяха в двора на Господния храм, на тези жени, посветени на ашерата, и в които те тъчеха дрехи за ашерата.
8 Той изведе всички жреци от юдейските градове и оскверни високите места, където жреците принасяха кадилни жертви, от Гева до Вирсавия. Разори високите места при портите – това при входа на портата на градоначалника Иисус и онова, което бе отляво на градската порта. 9 Макар свещениците при високите места да не принасяха вече жертви върху жертвеника Господен в Йерусалим, но те ядяха безквасен хляб заедно с братята си. 10 (D)Той оскверни мястото Тофет, което е в Еномовата долина, така че никой да не може да принуждава сина си или дъщеря си да бъдат принасяни в жертва на Молох. 11 Премахна също конете, които юдейските царе бяха поставили в чест на слънцето пред входа на Господния храм в пристройките близо до стаите на царедвореца Нетан-Мелех, а посветените на слънцето колесници изгори с огън. 12 (E)Царят събори жертвениците по покрива на горната стая на Ахаз, които юдейските царе бяха направили, и жертвениците на Манасия в двата двора на Господния храм. Той ги разби и хвърли прахта им в потока Кедрон. 13 (F)Царят оскверни и високите места пред Йерусалим, южно от Елеонската планина, които израилският цар Соломон беше съградил за Астарта, сидонската мерзост, и за Хамос, моавската мерзост, и за Милком, амонската мерзост. 14 (G)Той строши свещените стълбове, насече ашерите и запълни мястото им с човешки кости.
15 (H)И жертвеника във Ветил, високото място, което беше направил Наватовият син Йеровоам, с което той въвлече Израил в грях – този жертвеник и високото място той разори. Той изгори високото място и го направи на прах, и изгори ашерата. 16 (I)Когато Йосия се обърна и видя гробовете, които бяха там на планината, изпрати хора, за да вземат костите от гробовете и да ги изгорят на жертвеника, така осквернявайки го, според словото на Господа, което Божият човек провъзгласи – онзи, който бе говорил за тези неща[a]. 17 (J)Тогава Йосия попита: „Какъв е този паметник, който виждам?“ И жителите на града му отговориха: „Гробът на Божия човек, който дойде от Юдея и възвести всички тези неща, които ти направи с жертвеника във Ветил.“ 18 Той отвърна: „Оставете го! Нека никой да не мести костите му.“ Така те оставиха единствено неговите кости заедно с костите на пророка, който беше дошъл от Самария. 19 Йосия премахна всички капища по високите места в градовете на Самария, които израилските царе бяха направили, огорчавайки Господа. Той направи с тях същото, което беше направил във Ветил. 20 Той закла всички жреци на високите места, които бяха там, върху жертвениците и изгори върху тях човешките кости. Тогава се върна в Йерусалим.
21 (K)(L)Царят заповяда на целия народ: „Извършете Пасхата на Господа, вашия Бог, както е писано в тази Книга на завета.“ 22 Защото точно такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които управляваха Израил през всичките дни на царете на Израил и Юдея 23 освен в осемнадесетата година от царуването на цар Йосия; тази Пасха беше извършена за Господа в Йерусалим. 24 (M)Освен това Йосия изтреби извиквачите на мъртъвци и духове, гадателите, терафимите, идолите и всички подобни мерзости, които се появяваха в юдейската страна и в Йерусалим, за да се изпълнят думите на Закона, написан в книгата, която свещеникът Хелкия намери в Господния храм. 25 (N)Нямаше цар като Йосия, нито след него се появи такъв, който да се е обърнал към Господа от цялото си сърце и душа и с всичките си сили в съответствие с целия закон на Мойсей.
26 Но Господ още не се отвръщаше от яростта на големия Си гняв, който пламна против Юдея поради всичките огорчения, с които Манасия Го бе разгневил. 27 Господ бе заявил: „Аз ще отстраня Юдея от Своето лице, както отстраних Израил. Аз ще отхвърля този град, който избрах, Йерусалим, и храма, за който бях казал: ‘Там ще бъде името Ми’.“
28 Останалите дела на Йосия и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на юдейските царе. 29 По негово време фараонът Нехао, египетският цар, потегли към асирийския цар при река Ефрат. Когато цар Йосия излезе срещу него, този, когато го видя при Мегидон, го умъртви. 30 Неговите служители пренесоха тялото му от Мегидон и го донесоха в Йерусалим, където го погребаха в неговата гробница. Тогава народът на страната взе Йоахаз, сина на Йосия, помаза го и го възцари вместо баща му.
юдейските Царе Йоахаз и Йоаким – между Египет и Вавилон
31 (O)Йоахаз беше на двадесет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Йерусалим. Името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Йеремия от Ливна. 32 Той вършеше зло пред очите на Господа точно така, както вършеха всичките негови предци. 33 (P)Фараонът Нехао задържа Йоахаз в Ривла, в земята на Емат, за да не царува в Йерусалим; след това наложи глоба на страната сто таланта сребро и един талант злато. 34 (Q)Фараонът Нехао възцари Йосиевия син Елиаким вместо баща му Йосия и му промени името на Йоаким. Той взе Йоахаз и го отведе в Еипет, но там той умря. 35 Йоаким даваше на фараона златото и среброто, но той обложи с данък страната, за да внася парите във фараоновата хазна. От народа на страната той изискваше среброто и златото от всеки според данъчната му оценка, за да плаща на фараона Нехао.
36 (R)Йоаким беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува единадесет години в Йерусалим. Името на майка му беше Зебуда, дъщеря на Федая от Рума. 37 Той вършеше зло в очите на Господа, точно както вършеха предците му.
Footnotes
- 23:16 В Септуагинта е добавено: „Когато Йеровоам стоеше на празника при жертвеника, той се обърна и вдигна очите си към гроба на Божия човек, който бе говорил тези слова“.
Четвърта Царства 23
Библия, синодално издание
23 (A)Тогава царят прати, та събраха при него всички старейшини на Иуда и на Иерусалим.
2 (B)И отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и всички иерусалимски жители, и свещеници, и пророци, и целият народ, от малък до голям, и им прочете гласно всички думи на книгата на завета, която се намери в дома Господен.
3 (C)После царят застана на високо място и сключи пред лицето Господне завет, да следва Господа и да пази заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, от все сърце и душа, за да изпълни думите на тоя завет, написани в тая книга. И целият народ встъпи в завета.
4 (D)Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия и на вторите свещеници и на пазачите при прага да изнесат от храма Господен всички вещи, направени за Ваала и за Астарта и за цялото небесно войнство, и ги изгори извън Иерусалим, в Кедронския дол, и заповяда да пренесат пепелта им във Ветил.
5 (E)И отстрани жреците, които иудейските царе бяха поставили да извършват кадения по оброчищата в иудейските градове и в околностите на Иерусалим, и ония, които кадяха на Ваала, на слънцето, на месеца, на съзвездията и на цялото небесно войнство;
6 (F)и изнесе той Астарта из дома Господен вън от Иерусалим, при поток Кедрон, и я изгори при поток Кедрон, стри я на прах и хвърли праха ѝ в общонародните гробища;
7 (G)и разори блуднишките домове, които бяха при храма Господен, дето жени тъчеха дрехи за Астарта;
8 (H)и извади всички жреци из иудейските градове, оскверни оброчищата, по които жреците извършваха кадения, от Гева до Вирсавия, и разори оброчищата пред портите, – онова при входа към портите на Иисуса градоначалника, и онова отляво при градските порти.
9 Жреците обаче на оброчищата не принасяха жертви върху жертвеника Господен в Иерусалим, а ядяха безквасници заедно с братята си.
10 (I)И той оскверни Тофет, що е в дола на Еномовите синове, та никой да не прекарва през огън сина си и дъщеря си в чест на Молоха;
11 и премахна конете, които иудейските царе туряха в чест на слънцето пред входа в дома Господен, близо до стаите на скопеца Нетан-Мелех, във Фарурим, а колесниците на слънцето изгори с огън.
12 (J)И жертвениците върху покрива на Ахавовата горница, които иудейските царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия бе направил в двата двора на дома Господен, царят ги събори и свали оттам, и прахът им хвърли в поток Кедрон.
13 (K)И оброчищата пред Иерусалим, надясно от маслинената планина, които Соломон, цар Израилев, бе съградил на Астарта, сидонска гнусота, и на Хамос, моавска гнусота, и на Милхом, амонитска гнусота, царят оскверни;
14 (L)и изпочупи статуите, и изсече дъбравите, и напълни мястото им с човешки кости.
15 (M)Също и жертвеника, който беше във Ветил, и оброчището, съградено от Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля, – също и тоя жертвеник и оброчището разори, и изгори това оброчище, направи го на прах, изгори и дъбравата.
16 (N)Иосия погледна и видя гробовете, които бяха там на планината, па проводи и взе костите от гробовете, изгори ги върху жертвеника и го оскверни, според словото Господне, що възвести човекът Божий, който бе предсказал тия събития, (когато Иеровоам стоеше на празника пред жертвеника. После се обърна и видя гроба на Божия човек, който бе предсказал тия събития,)
17 (O)и Иосия попита: какъв е тоя паметник, който виждам? Отговориха му градските жители: това е гробът на Божия човек, който дойде от Иудея и възвести туй, което ти вършиш над Ветилския жертвеник.
18 (P)И той каза: оставете го на мира, никой да не безпокои костите му. И запазиха костите му заедно с костите на пророка, който бе дошъл от Самария.
19 Също и всички капища по оброчищата в самарийските градове, които израилските царе бяха съградили, разгневявайки Господа, Иосия разруши и направи с тях същото, каквото направи във Ветил;
20 и закла всички оброчищни жреци, които бяха там, върху жертвениците, и изгори върху им човешки кости, па се върна в Иерусалим.
21 (Q)Тогава царят заповяда на целия народ, и каза: „извършете Пасха на Господа, вашия Бог, както е писано в тая книга на завета“.
22 (R)Защото такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които съдеха Израиля, и през всички дни на израилските царе, и на иудейските царе;
23 (S)а тая Пасха биде извършена Господу в Иерусалим в осемнайсетата година на цар Иосия.
24 (T)Иосия също изтреби и извиквачите на мъртъвци, и магьосниците, и терафимите, и идолите, и всички гнусотии, които се срещаха в Иудейската земя и в Иерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в дома Господен.
25 (U)Подобен нему не е имало цар преди него, който да се е обърнал към Господа от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичките си сили, според целия закон Моисеев; и след него не се издигна подобен нему.
26 (V)Но Господ не отложи голямата ярост на гнева Си, с която гневът Му се бе разпалил против Иуда за всички оскърбления, с които Манасия Го бе разгневил.
27 (W)И Господ каза: и Иуда ще отритна от лицето Си, както отритнах Израиля, и ще отхвърля тоя град Иерусалим, който съм избрал, и дома, за който бях казал: там ще бъде името Ми.
28 (X)Останалото за Иосия и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.
29 (Y)В негови дни египетският цар фараон Нехао потегли против асирийския цар на река Ефрат. Цар Иосия излезе насреща му, и оня го уби в Мегидон, щом го видя.
30 (Z)Слугите му го дигнаха мъртъв от Мегидон, пренесоха го в Иерусалим и го погребаха в гробницата му. И народът на страната взе Иосиевия син Иоахаза, помазаха го и го възцариха вместо баща му.
31 (AA)Иоахаз беше на двайсет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Иерусалим; майка му се казваше Хамутал, дъщеря на Иеремия, от Ливна.
32 Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеха бащите му.
33 (AB)Фараон Нехао го задържа в Ривла, в Ематската земя, за да не царува в Иерусалим, и наложи глоба на страната сто таланта сребро и (сто) таланта злато.
34 (AC)И фараон Нехао възцари Иосиевия син Елиакима, вместо баща му Иосия, и му промени името на Иоаким, а Иоахаза взе и отведе в Египет, дето и умря.
35 (AD)Иоаким даваше на фараона сребро и злато; той оцени земята, за да внася среброто по заповед на фараона; той изискваше от всекиго из народа на страната, според оценката му, сребро и злато, за да дава на фараон Нехао.
36 Иоаким беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува единайсет години в Иерусалим; майка му се казваше Зебуда, дъщеря на Федаия, от Рума.
37 (AE)И той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеха бащите му.
2 Kings 23
King James Version
23 And the king sent, and they gathered unto him all the elders of Judah and of Jerusalem.
2 And the king went up into the house of the Lord, and all the men of Judah and all the inhabitants of Jerusalem with him, and the priests, and the prophets, and all the people, both small and great: and he read in their ears all the words of the book of the covenant which was found in the house of the Lord.
3 And the king stood by a pillar, and made a covenant before the Lord, to walk after the Lord, and to keep his commandments and his testimonies and his statutes with all their heart and all their soul, to perform the words of this covenant that were written in this book. And all the people stood to the covenant.
4 And the king commanded Hilkiah the high priest, and the priests of the second order, and the keepers of the door, to bring forth out of the temple of the Lord all the vessels that were made for Baal, and for the grove, and for all the host of heaven: and he burned them without Jerusalem in the fields of Kidron, and carried the ashes of them unto Bethel.
5 And he put down the idolatrous priests, whom the kings of Judah had ordained to burn incense in the high places in the cities of Judah, and in the places round about Jerusalem; them also that burned incense unto Baal, to the sun, and to the moon, and to the planets, and to all the host of heaven.
6 And he brought out the grove from the house of the Lord, without Jerusalem, unto the brook Kidron, and burned it at the brook Kidron, and stamped it small to powder, and cast the powder thereof upon the graves of the children of the people.
7 And he brake down the houses of the sodomites, that were by the house of the Lord, where the women wove hangings for the grove.
8 And he brought all the priests out of the cities of Judah, and defiled the high places where the priests had burned incense, from Geba to Beersheba, and brake down the high places of the gates that were in the entering in of the gate of Joshua the governor of the city, which were on a man's left hand at the gate of the city.
9 Nevertheless the priests of the high places came not up to the altar of the Lord in Jerusalem, but they did eat of the unleavened bread among their brethren.
10 And he defiled Topheth, which is in the valley of the children of Hinnom, that no man might make his son or his daughter to pass through the fire to Molech.
11 And he took away the horses that the kings of Judah had given to the sun, at the entering in of the house of the Lord, by the chamber of Nathanmelech the chamberlain, which was in the suburbs, and burned the chariots of the sun with fire.
12 And the altars that were on the top of the upper chamber of Ahaz, which the kings of Judah had made, and the altars which Manasseh had made in the two courts of the house of the Lord, did the king beat down, and brake them down from thence, and cast the dust of them into the brook Kidron.
13 And the high places that were before Jerusalem, which were on the right hand of the mount of corruption, which Solomon the king of Israel had builded for Ashtoreth the abomination of the Zidonians, and for Chemosh the abomination of the Moabites, and for Milcom the abomination of the children of Ammon, did the king defile.
14 And he brake in pieces the images, and cut down the groves, and filled their places with the bones of men.
15 Moreover the altar that was at Bethel, and the high place which Jeroboam the son of Nebat, who made Israel to sin, had made, both that altar and the high place he brake down, and burned the high place, and stamped it small to powder, and burned the grove.
16 And as Josiah turned himself, he spied the sepulchres that were there in the mount, and sent, and took the bones out of the sepulchres, and burned them upon the altar, and polluted it, according to the word of the Lord which the man of God proclaimed, who proclaimed these words.
17 Then he said, What title is that that I see? And the men of the city told him, It is the sepulchre of the man of God, which came from Judah, and proclaimed these things that thou hast done against the altar of Bethel.
18 And he said, Let him alone; let no man move his bones. So they let his bones alone, with the bones of the prophet that came out of Samaria.
19 And all the houses also of the high places that were in the cities of Samaria, which the kings of Israel had made to provoke the Lord to anger, Josiah took away, and did to them according to all the acts that he had done in Bethel.
20 And he slew all the priests of the high places that were there upon the altars, and burned men's bones upon them, and returned to Jerusalem.
21 And the king commanded all the people, saying, Keep the passover unto the Lord your God, as it is written in the book of this covenant.
22 Surely there was not holden such a passover from the days of the judges that judged Israel, nor in all the days of the kings of Israel, nor of the kings of Judah;
23 But in the eighteenth year of king Josiah, wherein this passover was holden to the Lord in Jerusalem.
24 Moreover the workers with familiar spirits, and the wizards, and the images, and the idols, and all the abominations that were spied in the land of Judah and in Jerusalem, did Josiah put away, that he might perform the words of the law which were written in the book that Hilkiah the priest found in the house of the Lord.
25 And like unto him was there no king before him, that turned to the Lord with all his heart, and with all his soul, and with all his might, according to all the law of Moses; neither after him arose there any like him.
26 Notwithstanding the Lord turned not from the fierceness of his great wrath, wherewith his anger was kindled against Judah, because of all the provocations that Manasseh had provoked him withal.
27 And the Lord said, I will remove Judah also out of my sight, as I have removed Israel, and will cast off this city Jerusalem which I have chosen, and the house of which I said, My name shall be there.
28 Now the rest of the acts of Josiah, and all that he did, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Judah?
29 In his days Pharaohnechoh king of Egypt went up against the king of Assyria to the river Euphrates: and king Josiah went against him; and he slew him at Megiddo, when he had seen him.
30 And his servants carried him in a chariot dead from Megiddo, and brought him to Jerusalem, and buried him in his own sepulchre. And the people of the land took Jehoahaz the son of Josiah, and anointed him, and made him king in his father's stead.
31 Jehoahaz was twenty and three years old when he began to reign; and he reigned three months in Jerusalem. And his mother's name was Hamutal, the daughter of Jeremiah of Libnah.
32 And he did that which was evil in the sight of the Lord, according to all that his fathers had done.
33 And Pharaohnechoh put him in bands at Riblah in the land of Hamath, that he might not reign in Jerusalem; and put the land to a tribute of an hundred talents of silver, and a talent of gold.
34 And Pharaohnechoh made Eliakim the son of Josiah king in the room of Josiah his father, and turned his name to Jehoiakim, and took Jehoahaz away: and he came to Egypt, and died there.
35 And Jehoiakim gave the silver and the gold to Pharaoh; but he taxed the land to give the money according to the commandment of Pharaoh: he exacted the silver and the gold of the people of the land, of every one according to his taxation, to give it unto Pharaohnechoh.
36 Jehoiakim was twenty and five years old when he began to reign; and he reigned eleven years in Jerusalem. And his mother's name was Zebudah, the daughter of Pedaiah of Rumah.
37 And he did that which was evil in the sight of the Lord, according to all that his fathers had done.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
