Трета Ездра 11

Библия, синодално издание

11 И видях сън: и ето, от морето се издигна орел, който имаше дванайсет перести крила и три глави.

² И видях: ето, той простираше крилата си над цялата земя, и всички небесни ветрове духаха върху него, и облаци се събираха.

³ И видях, че от перата му излизаха други малки пера и от тях излизаха още помалки и къси.

⁴ Главите му почиваха, и средната глава беше по-голяма от другите глави, но тъй също почиваше заедно с тях.

⁵ И видях, ето, орелът летеше на крилата си и царуваше над земята и над всичките ѝ обитатели.

⁶ И видях, че всичко поднебесно беше му покорно и никой му се не противеше – нито една от съществуващите на земята твари.

⁷ И ето, орелът застана на ноктите си и издаде глас към перата си и каза:

⁸ „не бодърствувайте всички заедно, спете всяко едно на мястото си и бодърствувайте поред,

⁹ а главите нека се запазят за най-сетне“.

¹⁰ Видях, че гласът му излизаше не от главите му, но из средата на тялото му.

¹¹ Изброих малките му пера; те бяха осем.

¹² И ето, от дясната страна се издигна едно перо и се възцари над цялата земя;

¹³ и когато се възцари, настана краят му, и мястото му изчезна; след това се издигна друго перо и царува; то владя през дълго време.

¹⁴ Когато то владееше, и краят му се бе приближил, за да изчезне и то, както и първото,

¹⁵ ето, чу се глас, който му казваше:

¹⁶ „чувай ти, което толкова време владя земята! ето какво ти известявам, преди да наченеш да се изгубваш:

¹⁷ след тебе никой няма да владее толкова време като тебе, нито половината от това“.

¹⁸ И дигна се третото перо и владя, както и по-първите, но и то изчезна.

¹⁹ Тъй стана и с всички други: те владееха и сетне изчезваха завинаги.

²⁰ Аз видях, че от време на време от дясна страна се издигаха останалите пера, за да началствуват и те, и някои от тях началствуваха, но веднага изчезваха;

²¹ а други от тях се издигаха, ала не добиваха власт.

²² След това не се вестяваха вече дванайсетте пера, нито двете малки пера, –

²³ и на тялото на орела не остана нищо, освен две почиващи глави и шест малки пера.

²⁴ Аз видях: и ето, от шестте малки пера две се отделиха и останаха под главата, що бе отдясно, а четирите си оставаха на своето място.

²⁵ Сетне подкрилните пера се опитваха да се издигнат и да властвуват, –

²⁶ и ето, едно се издигна, но веднага изчезна;

²⁷ а следващите изчезваха още по-скоро от напрежните.

²⁸ И видях: ето, двете останали пера се опитваха тъй също да царуват.

²⁹ Когато те се опитваха, една от почиващите глави, която беше средна, се събуди, и тя беше по-голяма от другите две глави.

³⁰ И видях, че двете други глави се съединиха с нея.

³¹ И тая глава, като се обърна заедно с ония, които бяха съединени с нея, погълна двете подкрилни пера, които се опитваха да царуват.

³² Тая глава заплаши цялата земя и владя над земните обитатели с голямо угнетение, – и държа властта над земното кълбо повече от всички крила, които бяха.

³³ След това видях, че и средната глава внезапно изчезна, както и крилата;

³⁴ оставаха двете глави, които по същия начин царуваха на земята и над нейните обитатели.

³⁵ И ето, главата, що бе отдясно, погълна оная, що бе отляво.

³⁶ И чух глас, който ми казваше: „гледай пред себе си и размишлявай за това, що виждаш“.

³⁷ И видях: ето, нещо прилично на лъв, който е излязъл от гората и реве, издаде глас човешки към орела и каза:

³⁸ „чувай, какво ще ти говоря, и какво ще ти каже Всевишният:

³⁹ не си ли ти, що си останал от четирите животни, които Аз отредих да царуват в Моя свят, за да дойде чрез тях краят на ония времена,

⁴⁰ и четвъртото от тях дойде, победи всички предишни животни и държа света в голям трепет и цялата вселена – в люто угнетение и с най-тежко притеснение на подвластните, и толкова дълго време с коварство обитава на земята?

⁴¹ Ти съди земята не по правда:

⁴² ти притесняваше кротки, увреждаше миролюбиви, обичаше лъжци, разоряваше жилищата на ония, които принасяха полза, и разрушаваше стените на ония, които ти вреда не причиняваха.

⁴³ И твоето безчестие стигна до Всевишния, твоята гордост – до Силния.

⁴⁴ И погледна Всевишният времената на гордостта, – и ето те се свършиха, и мярката на злодеянията ѝ се изпълни.

⁴⁵ Затова изчезни ти, орле, със страшните си крила, с гнусните си пера, със злите си глави, с жестоките си нокти и с цялото си негодно тяло,

⁴⁶ за да си отдъхне цялата земя и да се избави от твоето насилие, – и да се надява на съд и милосърдие от Създателя си“.