9 След това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:

² Кажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.

³ Братята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат.

⁴ И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него.

⁵ И, като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри.

⁶ Тогава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.

⁷ А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:

⁸ еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас.

⁹ Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам {Т.е., да началствувам.} над дърветата?

¹⁰ Тогава дърветата рекли на смокинята: Дойди ти и царувай над нас.

¹¹ Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?

¹² После дърветата рекли на лозата: Дойди ти та царувай над нас.

¹³ Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?

¹⁴ Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди ти, та царувай над нас.

¹⁵ А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.

¹⁶ Сега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както <извършеното от> ръцете му заслужава, -

¹⁷ (защото баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама;

¹⁸ а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат), -

¹⁹ ако, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той на вас!

²⁰ Но ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!

²¹ Тогава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.

²² И Авимелех началствува над Израиля три години.

²³ А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха,

²⁴ за да дойде <наказание> за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им <върху него> и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.

²⁵ Сихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.

²⁶ В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.

²⁷ И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха <гроздето> и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.

²⁸ Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугувайте на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние?

²⁹ Дано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!

³⁰ И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала, Еведовия син, гневът му пламна.

³¹ И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.

³² Затова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето.

³³ И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато <Гаал> и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи каквото ти дойде отръка.

³⁴ И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

³⁵ И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата.

³⁶ А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.

³⁷ Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.

³⁸ Тогава Зевул му каза: Где е сега хвалението {Еврейски: Где са сега устата ти.} ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.

³⁹ Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.

⁴⁰ И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.

⁴¹ И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.

⁴² А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.

⁴³ Тогава той взе людете <си> та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.

⁴⁴ И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърляха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.

⁴⁵ И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и посея го със сол.

⁴⁶ А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.

⁴⁷ И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.

⁴⁸ Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от едно дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.

⁴⁹ И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.

⁵⁰ След това Авимелех отиде в Тевес та разположи стан против Тевес и го превзе.

⁵¹ Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.

⁵² Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.

⁵³ Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.

⁵⁴ И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.

⁵⁵ И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.

⁵⁶ Така Бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

⁵⁷ Тоже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, <произнесена> от Иотама Еровааловия син.