Съдии 3
Библия, синодално издание
3 (A)Ето народите, които Господ остави, за да изпитва с тях всички ония израилтяни, които не знаеха за всички ханаански войни,
2 само за да знаят и да се учат на война сетнешните поколения на Израилевите синове, които по-преди не са я знаели:
3 (B)петима филистимски владелци, всички хананейци, сидонци и евейци, които живееха в планина Ливан, от планина Ваал-Ермон до входа в Емат.
4 (C)Те бяха оставени, за да бъдат чрез тях изпитвани израилтяните, и да се узнае, дали се покоряват на заповедите на Господа, които Той бе заповядал на отците им чрез Моисея.
5 И живееха Израилевите синове между хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци,
6 (D)и си взимаха дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на техните богове.
7 (E)И синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа, и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни Вааловци и Астарти.
8 (F)Тогава Господ се разгневи силно против Израиля, и ги предаде в ръцете на Хусарсатема, месопотамски цар, и синовете Израилеви робуваха на Хусарсатема осем години.
9 (G)След това синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ издигна за синовете Израилеви спасител, който ги избави, – Кеназовия син Готониил, по-малък брат Халевов.
10 Върху него беше Дух Господен, и той беше съдия на Израиля. Той излезе на война (против Хусарсатема), и Господ предаде в ръцете му месопотамския цар Хусарсатема, и ръката му надви на Хусарсатема.
11 (H)И земята беше спокойна четирийсет години. И умря Готониил, Кеназовият син.
12 (I)Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ даде сила на моавския цар Еглона против израилтяните, задето те вършиха зло пред очите на Господа.
13 Той събра при себе си (всички) амонитци и амаликитци, потегли и порази Израиля, и завладяха града на Палмите.
14 И синовете Израилеви робуваха на моавския цар Еглона осемнайсет години.
15 Тогава синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера, Иеминиев син, който беше левичар. И синовете Израилеви пратиха по него дарове на моавския цар Еглона.
16 Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под клашника си на дясното бедро,
17 (и дойде) и поднесе даровете на моавския цар Еглона; а Еглон беше човек твърде пълен.
18 Когато Аод поднесе всички дарове и изпроводи людете, които донесоха даровете,
19 сам се върна от истуканите, що са в Галгал, и каза: царю, имам една тайна дума до тебе. Той рече: по-тихо! И излязоха всички, които стояха при него.
20 (J)Аод влезе при него: той седеше в прохладната горница, която си имаше отделно. И каза Аод: (царю,) имам до тебе дума Божия. Еглон стана от стола (пред него).
21 (Когато той стана,) Аод простря лявата си ръка, и взе меча от дясното си бедро и го заби в корема му,
22 тъй че след острието влезе и дръжката, и тлъстината закри острието, понеже Аод не извади меча от корема му, и той влезе в задните части.
23 Аод излезе в преддверието, затвори подире си вратата на горницата и заключи.
24 След като излезе, слугите на Еглона дойдоха и виждат, ето, вратата на горницата заключени, и си рекоха: навярно той е по нужда в прохладната стая.
25 Чакаха доста дълго, но като видяха, че никой не отваря вратата на горницата, взеха ключ и отключиха, и ето, господарят им лежи на земята мъртъв.
26 Докато се чудеха, Аод избяга, (и никой за него не мислеше,) мина край истуканите и се спаси в Сеират.
27 А щом пристигна (в земята Израилева, Аод) затръби с тръба на Ефремова планина, и слязоха с него синовете Израилеви от планината, и той вървеше пред тях.
28 И им каза: вървете подире ми, защото Господ (Бог) предаде враговете ви моавци във ваши ръце. И тръгнаха подире му, завзеха брода пред Иордан към Моав, и не пущаха никого да премине.
29 Тогава избиха около десет хиляди моавци, все здрави и силни, и никой не избяга.
30 Тъй се усмириха в оня ден моавци пред Израиля, и земята беше спокойна осемдесет години. (И Аод беше техен съдия до смъртта си.)
31 (K)След него дойде Самегар, Анатов син, който изби шестстотин души филистимци с волски остен; и той също избави Израиля.
Juges 3
La Bible du Semeur
3 Voici quels peuples l’Eternel laissa subsister pour mettre à l’épreuve les Israélites qui n’avaient pas participé aux guerres pour la conquête de Canaan. 2 Il voulait que les nouvelles générations d’Israélites, qui n’avaient pas connu la guerre, apprennent ce qu’est la guerre. 3 L’Eternel laissa donc dans le pays les cinq principautés philistines, tous les Cananéens et les Sidoniens[a], les Héviens[b] qui habitaient la chaîne du Liban depuis la montagne de Baal-Hermon jusqu’à Lebo-Hamath.
4 Ces peuples servirent à éprouver les Israélites pour savoir s’ils obéiraient aux commandements que l’Eternel avait donnés à leurs ancêtres par Moïse. 5 Ainsi les Israélites habitèrent au milieu des Cananéens, des Hittites, des Amoréens, des Phéréziens, des Héviens et des Yebousiens. 6 Ils épousèrent leurs filles, donnèrent leurs propres filles à leurs fils et adorèrent leurs dieux.
Otniel
7 Les Israélites firent ce que l’Eternel considère comme mal : ils oublièrent l’Eternel leur Dieu et rendirent un culte aux dieux Baals et Ashéras. 8 L’Eternel se mit en colère contre Israël et il les livra au pouvoir de Koushân-Risheatayim, roi de Mésopotamie. Les Israélites lui furent assujettis pendant huit ans. 9 Ils implorèrent l’Eternel et celui-ci leur suscita un libérateur en la personne d’Otniel, fils de Qenaz, qui était le frère cadet de Caleb. Et Otniel les délivra[c]. 10 L’Esprit de l’Eternel vint sur lui et il prit la direction d’Israël. Il partit en guerre contre Koushân-Risheatayim, roi de Mésopotamie, et l’Eternel lui donna la victoire sur lui. 11 Après cela, la région fut en paix pendant quarante ans ; puis Otniel, fils de Qenaz, mourut.
Ehoud
12 Les Israélites recommencèrent à faire ce que l’Eternel considère comme mal. A cause de cela, l’Eternel fortifia Eglôn, roi de Moab, et le dressa contre Israël. 13 Eglôn s’allia aux Ammonites et aux Amalécites[d], et ils attaquèrent les Israélites, les battirent et s’emparèrent de la ville des palmiers[e]. 14 Pendant dix-huit ans, les Israélites furent assujettis à Eglôn, roi de Moab.
15 Alors ils implorèrent l’Eternel, et celui-ci leur suscita un libérateur en la personne d’Ehoud, fils de Guéra, de la tribu de Benjamin, un homme qui était gaucher. Les Israélites le chargèrent de porter le tribut à Eglôn, roi de Moab. 16 Ehoud se fabriqua une épée à deux tranchants d’environ cinquante centimètres de long et il la ceignit sous ses vêtements, le long de la cuisse droite. 17 Il alla remettre le tribut à Eglôn, roi de Moab qui était très gros. 18 Lorsqu’il eut fini de présenter le tribut, il renvoya les hommes qui l’avaient apporté. 19 Arrivé aux idoles de pierre à côté de Guilgal, il revint sur ses pas et dit au roi : Majesté, j’ai un message secret à te communiquer. Le roi ordonna à tous ceux qui se tenaient autour de lui de le laisser, et tous ses familiers se retirèrent. 20 Alors Ehoud s’approcha du roi qui était assis dans la chambre haute[f] qu’il s’était réservée sur la terrasse, au frais. Ehoud lui dit : J’ai pour toi un message de Dieu. Le roi se leva de son siège. 21 De sa main gauche, Ehoud saisit l’épée qu’il portait sur sa cuisse droite et l’enfonça dans le ventre du roi. 22 La poignée elle-même pénétra après la lame, et la graisse se referma sur la lame, car Ehoud laissa l’arme dans le ventre du roi, 23 puis il sortit par le vestibule[g], après avoir fermé les portes de la chambre haute à clé derrière lui.
24 Quand il fut sorti, les serviteurs du roi revinrent et ils constatèrent que les portes de la chambre haute étaient fermées à clé. Ils attendirent, se disant que le roi était en train de faire ses besoins dans la chambre d’été. 25 Ils attendirent un bon moment. Enfin, ne sachant plus que penser, et comme il n’ouvrait toujours pas les portes, ils prirent la clé et ouvrirent eux-mêmes et voici que leur maître était étendu à terre, mort. 26 Pendant qu’ils s’étaient ainsi attardés, Ehoud s’était échappé. Il dépassa les idoles de pierre et s’enfuit vers Seïra[h]. 27 Dès qu’il fut arrivé là, il sonna du cor dans les montagnes d’Ephraïm. Les Israélites descendirent des collines et il se mit à leur tête.
28 Suivez-moi, leur dit-il, car l’Eternel vous donne la victoire sur vos ennemis les Moabites.
Ils le suivirent donc et ils occupèrent les gués du Jourdain pour couper le passage aux Moabites, ne laissant personne traverser la rivière. 29 Ils tuèrent ce jour-là environ dix mille hommes de Moab, tous robustes et aguerris et ils ne laissèrent aucun rescapé. 30 Moab fut affaibli à partir de là par les Israélites et la région connut la paix pendant quatre-vingts ans.
Shamgar
31 Après Ehoud, vint Shamgar, fils d’Anath. Il tua six cents Philistins avec un aiguillon à bœufs. Lui aussi fut un libérateur d’Israël.
Footnotes
- 3.3 Des Phéniciens (Sidon était la plus ancienne ville de Phénicie).
- 3.3 Voir note Jos 9.7.
- 3.9 Otniel s’était déjà signalé par la prise d’Hébron (voir Jos 15.17 ; Jg 1.13-15).
- 3.13 Les Ammonites étaient les descendants de Loth (Gn 19.38), les Amalécites ceux d’Esaü (Gn 36.12, 16) ; ils vivaient dans le Néguev (Nb 13.29). Ennemis des plus farouches, ils étaient voisins d’Israël à l’est et au sud.
- 3.13 Jéricho (voir 1.16).
- 3.20 Sens incertain. Autre traduction : le palais d’été.
- 3.23 Autre traduction : par-derrière.
- 3.26 Localisation incertaine, dans la région du mont Séir en Edom ou au nord de Jéricho.
Съдии 3
1940 Bulgarian Bible
3 А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански боеве;
2 само за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели; <именно:>
3 петте началници на филистимците, и всичките ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваалермон до прохода на Емат.
4 Те служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея.
5 Така също израилтяните се заселиха между ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците;
6 и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.
7 И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравяха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите {Или: астарти.}.
8 Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години.
9 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.
10 Дух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.
11 Тогава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.
12 Пак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа.
13 И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите.
14 И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.
15 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон;
16 но Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът, и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро.
17 Той, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст.
18 И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка,
19 той се върна от пограничните камъни {Или: изваяните идоли.} които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той <му> рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стояха при него.
20 Тогава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си.
21 А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му
22 толкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който и излезе отзад.
23 Тогава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стая, и я заключи.
24 А когато излезе той, дойдоха слугите на <Еглона>, и, като видяха, че, ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е {Еврейски: Той си покрива нозете.} в лятната стая.
25 Но макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.
26 А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота.
27 И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя, та израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, и той бе на чело.
28 И рече им: Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви. И те слязоха подир него, и като превзеха бродовете на Иордан към моавската страна, не оставиха да премине ни един човек.
29 И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един.
30 Така в онова време Моав се покори под ръката на Израиля. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.
31 След него настана <времето на> Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
La Bible Du Semeur (The Bible of the Sower) Copyright © 1992, 1999 by Biblica, Inc.®
Used by permission. All rights reserved worldwide.
© 1995-2005 by Bibliata.com