Съдии 21
Библия, синодално издание
21 (A)И заклеха се израилтяните в Масифа, като казаха: никой от нас да не дава дъщеря си на Вениаминови синове за жена.
2 И народът дойде в Божия дом, седяха там до вечерта пред Бога, дигнаха голям писък, силно плакаха
3 (B)и думаха: Господи, Боже Израилев! Защо се случи това в Израиля, че изчезна сега едно коляно у Израиля?
4 (C)На другия ден народът подрани, и издигнаха там жертвеник, и принесоха всесъжения и мирни жертви.
5 И казаха синовете Израилеви: кой от всички Израилеви колена не е дохождал на събранието пред Господа? Защото голяма клетва бе изречена върху ония, които не бяха дошли пред Господа в Масифа, и казано бе, че те ще бъдат предадени на смърт.
6 И синовете Израилеви се смилиха над брата си Вениамина и казаха: днес биде отсечено едно коляно от Израиля;
7 (D)какво да сторим за жени на останалите от тях, когато сме се заклели в Господа да им не даваме дъщерите си за жени?
8 (E)И казаха: няма ли някой от колената Израилеви, който да не е дохождал пред Господа в Масифа? И се оказа, че от Иавис Галаадски никой не бе дохождал на събранието в стана пред Господа.
9 Прегледаха народа, и ето, нямаше ни едного от жителите на Иавис Галаадски.
10 И обществото изпрати там дванайсет хиляди души, мъже силни, и им дадоха заповед, като казаха: идете и поразете с меч жителите на Иавис Галаадски, и жените и децата;
11 (F)и ето какво да направите: всеки мъж и всяка жена, познала мъжко легло, предайте на заклятие (а момите оставяйте живи. Тъй и направиха).
12 И намериха между жителите на Иавис Галаадски четиристотин моми, непознали мъжко легло, и ги доведоха в стана при Силом, който е в Ханаанската земя.
13 И цялото общество прати да поговорят със синовете Вениаминови, които бяха в скалата Римон, и им обяви мир.
14 Тогава Вениаминовите синове се върнаха (при израилтяните), и (израилтяните) им дадоха жени, които бяха оставили живи от жените на Иавис Галаадски; но излезе, че те не стигаха.
15 Народът пък жалеше за Вениамина, задето Господ не запази целостта на Израилевите колена.
16 И казаха си старейшините на обществото: какво да сторим за жени на останалите, понеже жените у Вениамина са изтребени?
17 И казаха: наследствената земя нека остане за оцелелите синове Вениаминови, за да не изчезне едно коляно от Израиля;
18 ала ние не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото синовете Израилеви се заклеха, като казаха: проклет да е, който даде жена на Вениамина.
19 И казаха: ето, всяка година става празник Господен в Силом, на север от Ветил и на изток от пътя, който води от Ветил за Сихем, и на юг от Левона.
20 И заповядаха на синовете Вениаминови, като к азаха: идете и се скрийте в лозята,
21 (G)и гледайте, кога излязат силомските моми да играят на хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силомските моми, па си вървете в земята Вениаминова;
22 и кога дойдат бащите, или братята им да се оплачат при нас, ние ще им кажем: простете ни за тях, понеже ние не взехме за всекиго от тях жена през войната, и вие не им дадохте; сега вие сте виновни.
23 Тъй и направиха синовете Вениаминови, и взеха според броя си жени от ония, които бяха на хорото (и) които отведоха, па си тръгнаха и се върнаха в дела си, и съградиха градове и заживяха в тях.
24 В същото време израилтяните се разотидоха оттам всеки в коляното си и в племето си, и оттам отиде всеки в дела си.
25 (H)В ония дни Израил нямаше цар: всеки правеше това, което му се струваше за право.
Съдии 21
Bulgarian Bible
21 А Израилевите мъже бяха се заклели в Месфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.
2 И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.
3 И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля?
4 И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.
5 Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защо бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.
6 И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отне едно племе от Израиля.
7 Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?
8 Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господ? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.
9 Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.
10 За това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.
11 И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.
12 А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.
13 Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.
14 И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха останали живи от Явис галаадските жени; но пак не из стигнаха.
15 И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.
16 Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?
17 И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;
18 а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.
19 Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.
20 И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;
21 и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за сабе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.
22 И когато бащите им или братята им, дойдат при вас, за да се оплачат, ние ще им речем; Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.
23 И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха изново градовете и живееха в тях.
24 Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.
25 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
Judges 21
New King James Version
Wives Provided for the Benjamites
21 Now (A)the men of Israel had sworn an oath at Mizpah, saying, “None of us shall give his daughter to Benjamin as a wife.” 2 Then the people came (B)to [a]the house of God, and remained there before God till evening. They lifted up their voices and wept bitterly, 3 and said, “O Lord God of Israel, why has this come to pass in Israel, that today there should be one tribe missing in Israel?”
4 So it was, on the next morning, that the people rose early and (C)built an altar there, and offered burnt offerings and peace offerings. 5 The children of Israel said, “Who is there among all the tribes of Israel who did not come up with the assembly to the Lord?” (D)For they had made a great oath concerning anyone who had not come up to the Lord at Mizpah, saying, “He shall surely be put to death.” 6 And the children of Israel grieved for Benjamin their brother, and said, “One tribe is cut off from Israel today. 7 What shall we do for wives for those who remain, seeing we have sworn by the Lord that we will not give them our daughters as wives?”
8 And they said, “What one is there from the tribes of Israel who did not come up to Mizpah to the Lord?” And, in fact, no one had come to the camp from (E)Jabesh Gilead to the assembly. 9 For when the people were counted, indeed, not one of the inhabitants of Jabesh Gilead was there. 10 So the congregation sent out there twelve thousand of their most valiant men, and commanded them, saying, (F)“Go and strike the inhabitants of Jabesh Gilead with the edge of the sword, including the women and children. 11 And this is the thing that you shall do: (G)You shall utterly destroy every male, and every woman who has known a man intimately.” 12 So they found among the inhabitants of Jabesh Gilead four hundred young virgins who had not known a man intimately; and they brought them to the camp at (H)Shiloh, which is in the land of Canaan.
13 Then the whole congregation sent word to the children of Benjamin (I)who were at the rock of Rimmon, and announced peace to them. 14 So Benjamin came back at that time, and they gave them the women whom they had saved alive of the women of Jabesh Gilead; and yet they had not found enough for them.
15 And the people (J)grieved for Benjamin, because the Lord had made a void in the tribes of Israel.
16 Then the elders of the congregation said, “What shall we do for wives for those who remain, since the women of Benjamin have been destroyed?” 17 And they said, “There must be an inheritance for the survivors of Benjamin, that a tribe may not be destroyed from Israel. 18 However, we cannot give them wives from our daughters, (K)for the children of Israel have sworn an oath, saying, ‘Cursed be the one who gives a wife to Benjamin.’ ” 19 Then they said, “In fact, there is a yearly (L)feast of the Lord in (M)Shiloh, which is north of Bethel, on the east side of the (N)highway that goes up from Bethel to Shechem, and south of Lebonah.”
20 Therefore they instructed the children of Benjamin, saying, “Go, lie in wait in the vineyards, 21 and watch; and just when the daughters of Shiloh come out (O)to perform their dances, then come out from the vineyards, and every man catch a wife for himself from the daughters of Shiloh; then go to the land of Benjamin. 22 Then it shall be, when their fathers or their brothers come to us to complain, that we will say to them, ‘Be kind to them for our sakes, because we did not take a wife for any of them in the war; for it is not as though you have given the women to them at this time, making yourselves guilty of your oath.’ ”
23 And the children of Benjamin did so; they took enough wives for their number from those who danced, whom they caught. Then they went and returned to their inheritance, and they (P)rebuilt the cities and dwelt in them. 24 So the children of Israel departed from there at that time, every man to his tribe and family; they went out from there, every man to his inheritance.
25 (Q)In those days there was no king in Israel; (R)everyone did what was right in his own eyes.
Footnotes
- Judges 21:2 Or Bethel
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
