Съдии 17

Библия, синодално издание

17 Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха.

^2 (A)Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа!

³ И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го.

^4 (B)Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха.

⁵ И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник.

^6 (C)В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право.

⁷ Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно;

⁸ тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха.

⁹ И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря.

^10 (D)А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.

¹¹ Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син.

¹² Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха.

¹³ И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.