Рут 2
Библия, синодално издание
2 Ноемин имаше роднина по мъж, човек твърде виден, от племето на Елимелеха, на име Вооз.
2 (A)И моавката Рут каза на Ноемин: ще тръгна по нивите и ще събирам класове подир оногова, в чиито очи намеря благоволение. Тя ѝ отговори: иди, дъще.
3 (B)Тя отиде и начена да бере на една нива класове подир жетварите. И оказа се, че тая нива принадлежеше на Вооза, който беше от племето Елимелехово.
4 (C)И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: Господ с вас! Те му отговориха: благословил те Господ!
5 И Вооз попита слугата си, нагледника на жътварите: чия е тая млада жена?
6 Слугата, нагледник на жътварите, отговори и каза: тая млада жена е моавка, дошла с Ноемин от Моавските поля;
7 тя ни каза: „оставете ме да бера и да събирам между снопите след жътварите“; дойде и остана тук от сутринта досега; тя малко стои вкъщи.
8 И Вооз каза на Рут: слушай, дъще моя, не ходи да събираш на друга нива и не си отивай оттук, но остани тук с моите слугини;
9 гледай на коя нива те жънат, и върви подире им; ето, аз заповядах на слугите си да ти не пречат; кога ожеднееш, отивай при съдовете и пий, отдето черпят слугите ми.
10 (D)Тя падна ничком, поклони се доземи и му каза: с какво съм придобила пред очите ти милост, та ме приемаш, макар и чужденка?
11 Вооз отговори и рече: обадиха ми всичко, що си сторила за свекърва си след смъртта на мъжа ти, че си оставила баща, майка и родина и си дошла между народ, който не си познавала довчера и завчера;
12 (E)нека Господ ти върне за това твое дело, и да приемеш пълна награда от Господа, Бога Израилев, при Когото си дошла, за да се успокоиш под Неговите криле!
13 (F)Тя отговори: дано намеря милост пред очите ти, господарю мой! Ти ме утеши и говори по сърце на рабинята си, ако и да не струвам ни колкото една твоя слугиня.
14 И рече ѝ Вооз: време е за ядене; дойди тук и яж хляб и топи залъка си в оцета. И тя седна при жетварите. Той ѝ даде хляб; тя яде, наяде се, и още ѝ остана.
15 И стана да събира класове. Вооз заповяда на слугите си и рече: нека събира и между снопите, и я не обиждайте;
16 (G)дори и от снопите ѝ подхвърляйте и оставяйте; нека събира (и да яде), и недейте я гълча.
17 (H)Така събира тя на нивата до вечерта и очука събраното, и то даде близо една ефа ечемик.
18 Като взе това, отиде в града, и свекърва ѝ видя, що тя бе събрала. И извади (Рут от пазвата си) и даде ѝ онова, що беше ѝ останало, след като се беше наяла.
19 (I)И каза свекърва ѝ: де бра днес и де работи? Да бъде благословен оня, който те е приел! Рут обади на свекърва си, у кого бе работила, и каза: човекът, у когото днес работих, се нарича Вооз.
20 (J)И рече Ноемин на снаха си: да бъде благословен от Господа, задето не е лишил от милостта си нито живите, нито умрелите! И каза ѝ Ноемин: тоя човек ни е близък; той е наш роднина.
21 Моавката Рут каза (на свекърва си): той дори ми рече: остани при слугините ми, докле свършат жетвата ми.
22 И рече Ноемин на снаха си Рут: добре е, дъще, че ще ходиш със слугините му, и няма да те оскърбяват на друга нива.
23 Тъй се присъедини тя към Воозовите слугини и бра (класове), докле се свърши ечемичената жетва и пшеничната жетва, и живееше при свекърва си.
Рут 2
Bulgarian Bible
2 А Ноемин имаше един сродник по мъжа си, много имотен човек, от рода на Елимелеха, на име Вооз.
2 И моавката, Рут, каза на Ноемин: Да отида на нивата да събирам класове подир онзи, чието благоволение придобия. И тя й рече: Иди, дъщерьо моя.
3 И тя отиде, и като стигна, събираше класове в нивата подир жътварите; и случи се да попадне на нивата, която беше дал на Вооза, човекът от рода на Елимелеха.
4 И, Ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жътварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!
5 Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тая млада жена?
6 И слугата, настойникът на жътварите, рече в отговор: Тая млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя;
7 и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между снопите подир жътварите. И тъй, тя дойде та стоя от сутринта до сега, само че си почина малко в къщи.
8 Тогава Вооз рече на Рут: Чуеш ли ме, дъщерьо моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук при момичетата ми.
9 Нека очите ти бъдат в нивата, гдето ще жънат, и ходи подир тях; ето, аз заръчах на момчетата да се не досягат до тебе; и когато си жадна, иди при съдовете та пий от онова, което момчетата са налели.
10 И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка?
11 А Вооз в отговор и рече: Каза ми се напълно всичко, що се сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по-преди не си познавала.
12 Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под чиито крила си дошла да се подслониш.
13 И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, ако и да не съм като някоя от твоите слугини.
14 И когато настана времето за ядене, Вооз й рече: Дойди тука, та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. Тя, прочее, седна до жътварите; а той й подаде пържена пшеница, та яде и се насити и остави нещо.
15 А като стана да бере класове, Вооз заповяда на момчетата си, като каза: И между снопите нека събира класове; не я мъмрете;
16 и даже изваждайте нещо за нея от ръкойките и оставяйте го, и нека го събира без да й забранявате.
17 Така тя береше класове в нивата до вечерта; па очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.
18 И взе това та влезе в града, и свекърва й видя колко класове бе събрала; и Рут извади та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.
19 И свекърва й рече: Где събира днес класове? и где работи? Благословен да бъде оня, който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия нива бе работила, като каза: Името на човека, у когото работих днес, е Вооз.
20 И Ноемин рече на снаха си: Благословен от Господа оня, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. Рече и още Ноемин: Тоя човек е от нашия род, близък нам сродник.
21 И Рут моавката каза: При това, той ми рече: Да не се делиш от момчетата ми докато не свършат цялата ми жътва.
22 И Ноемин рече на снаха си Рут: Добре е, дъщерьо моя, да излизаш с неговите момчета, и да те не срещат в друга нива.
23 И така, тя се привърза при момчетата на Вооза, за да бере класове догде се свърши ечемичната жътва и пшеничната жътва; и седеше със свекърва си.
Ruth 2
New King James Version
Ruth Meets Boaz
2 There was a (A)relative of Naomi’s husband, a man of great wealth, of the family of (B)Elimelech. His name was (C)Boaz. 2 So Ruth the Moabitess said to Naomi, “Please let me go to the (D)field, and glean heads of grain after him in whose sight I may find favor.”
And she said to her, “Go, my daughter.”
3 Then she left, and went and gleaned in the field after the reapers. And she happened to come to the part of the field belonging to Boaz, who was of the family of Elimelech.
4 Now behold, Boaz came from (E)Bethlehem, and said to the reapers, (F)“The Lord be with you!”
And they answered him, “The Lord bless you!”
5 Then Boaz said to his servant who was in charge of the reapers, “Whose young woman is this?”
6 So the servant who was in charge of the reapers answered and said, “It is the young Moabite woman (G)who came back with Naomi from the country of Moab. 7 And she said, ‘Please let me glean and gather after the reapers among the sheaves.’ So she came and has continued from morning until now, though she rested a little in the house.”
8 Then Boaz said to Ruth, “You will listen, my daughter, will you not? Do not go to glean in another field, nor go from here, but stay close by my young women. 9 Let your eyes be on the field which they reap, and go after them. Have I not commanded the young men not to touch you? And when you are thirsty, go to the vessels and drink from what the young men have drawn.”
10 So she (H)fell on her face, bowed down to the ground, and said to him, “Why have I found (I)favor in your eyes, that you should take notice of me, since I am a foreigner?”
11 And Boaz answered and said to her, “It has been fully reported to me, (J)all that you have done for your mother-in-law since the death of your husband, and how you have left your father and your mother and the land of your birth, and have come to a people whom you did not know before. 12 (K)The Lord repay your work, and a full reward be given you by the Lord God of Israel, (L)under whose wings you have come for refuge.”
13 Then she said, (M)“Let me find favor in your sight, my lord; for you have comforted me, and have spoken [a]kindly to your maidservant, (N)though I am not like one of your maidservants.”
14 Now Boaz said to her at mealtime, “Come here, and eat of the bread, and dip your piece of bread in the vinegar.” So she sat beside the reapers, and he passed parched grain to her; and she ate and (O)was satisfied, and kept some back. 15 And when she rose up to [b]glean, Boaz commanded his young men, saying, “Let her glean even among the sheaves, and do not [c]reproach her. 16 Also let grain from the bundles fall purposely for her; leave it that she may glean, and do not rebuke her.”
17 So she gleaned in the field until evening, and beat out what she had gleaned, and it was about an ephah of (P)barley. 18 Then she took it up and went into the city, and her mother-in-law saw what she had gleaned. So she brought out and gave to her (Q)what she had kept back after she had been satisfied.
19 And her mother-in-law said to her, “Where have you gleaned today? And where did you work? Blessed be the one who (R)took notice of you.”
So she told her mother-in-law with whom she had worked, and said, “The man’s name with whom I worked today is Boaz.”
20 Then Naomi said to her daughter-in-law, (S)“Blessed be he of the Lord, who (T)has not forsaken His kindness to the living and the dead!” And Naomi said to her, “This man is a relation of ours, (U)one of [d]our close relatives.”
21 Ruth the Moabitess said, “He also said to me, ‘You shall stay close by my young men until they have finished all my harvest.’ ”
22 And Naomi said to Ruth her daughter-in-law, “It is good, my daughter, that you go out with his young women, and that people do not [e]meet you in any other field.” 23 So she stayed close by the young women of Boaz, to glean until the end of barley harvest and wheat harvest; and she dwelt with her mother-in-law.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
