Add parallel Print Page Options

15 а тия люде са твърде добри към нас, не ни обиждаха, и нищо се не изгуби у нас, колкото време ходехме с тях, докле бяхме на полето;

16 те бяха за нас като стена и денем и нощем през всичкото време, докле пасехме стадата близо до тях;

17 затова, помисли и виж, какво да се прави, понеже неминуема беда заплашва господаря ни и целия му дом; а той е човек зъл, не може да се говори с него.

Read full chapter