Първо Царе 22
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Отмъщението на Саул на свещениците от Номва
22 И Давид тръгна оттам и избяга в пещерата Одолам. Когато братята му и целият дом на баща му чуха за това, слязоха там при него. 2 И при него се събраха всякакви потиснати, всякакви длъжници и всички огорчени душевно. И той им стана водач. С него бяха около четиристотин мъже. 3 Оттам Давид отиде в Масифа в Моав и каза на моавския цар: „Моят баща и моята майка искат да дойдат и да останат при вас, докато узная какво Бог ще направи с мене.“ 4 И ги доведе при моавския цар и те живееха при него през всичкото време, докато Давид беше в планинското убежище. 5 Но пророк Гад каза на Давид: „Не оставай в това убежище! Върви и иди в земята на племето на Юда.“ И Давид тръгна и отиде в гората Херет.
6 Саул чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, били разпознати. Саул седеше тогава в Гива, под дъба на хълма и с копието си в ръка, и всичките му служители стояха около него. 7 И Саул каза на служителите си, които стояха около него: „Чуйте, Вениаминови синове! Ще даде ли Йесеевият син на всички ви ниви и лозя? Всички ли от вас ще постави за хилядници и стотници, 8 та всички вие сте се сговорили против мене и никой не ми разкри, че синът ми е сключил съюз с Йесеевия син, и никой от вас не ме съжали, че синът ми, дебнейки, е подстрекавал моя слуга против мене, както се вижда днес.“ 9 (A)(B)Едомецът Доик, който стоеше със служителите на Саул, отвърна: „Видях Йесеевия син, който дойде в Номва при Ахимелех, син на Ахитув, 10 и той запита за него Господа и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.“
11 Тогава царят изпрати да повикат свещеник Ахимелех, син на Ахитув, и целия му бащин дом – свещениците, които бяха в Номва. И всички те дойдоха при царя. 12 И Саул каза: „Чуй, сине на Ахитув!“ А този отвърна: „Ето ме, господарю мой.“ 13 А Саул го попита: „Защо сте се наговорили против мене, ти и Йесеевият син; дал си му хляб и меч и Бога си питал за него, за да въстане против мене и да дебне, както се вижда днес?“
14 Но Ахимелех отговори на царя: „А кой между всичките твои служители е така верен като Давид, който е и царски зет, и началник на твоята гвардия, и на почит в твоя дом? 15 Днес ли започнах да питам Бога за него? В никакъв случай. Царят няма да обвини слугата си, както и целия ми бащин дом, защото твоят слуга не знае за цялата тази работа нито малко, нито много.“ 16 (C)Обаче царят каза: „Ахимелехе, непременно ще умрете ти и целият ти бащин дом!“ 17 И царят каза на телохранителите, които бяха около него: „Обградете и убийте свещениците Господни, защото и те са с Давид, тъй като знаеха, че той е избягал, но не ми казаха.“ Но царските служители не искаха да вдигнат ръка да посегнат на Господните свещеници. 18 Тогава царят каза на Доик: „Обърни се ти и посегни на свещениците Господни!“ И Доик се обърна и уби свещениците; умъртви в този ден осемдесет и пет души, които носеха ленен ефод. 19 Той порази с остър меч Номва, града на свещениците, мъже и жени, и кърмачета, говеда, магарета и овце.
20 (D)Но един син на Ахимелех, син на Ахитув, на име Авиатар, се спаси и избяга при Давид. 21 Авиатар извести на Давид, че Саул е избил Господните свещеници. 22 Тогава Давид каза на Авиатар: „В онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще съобщи на Саул. Аз съм отговорен за живота на всички от бащиния ти дом. 23 Остани при мене. Не се бой, защото този, който иска моя живот, ще иска и твоя живот и ти ще бъдеш под закрила при мене.“
Първa Царства 22
Библия, синодално издание
22 (A)И Давид излезе ттам побягна в Адоламската пещера, и чуха братята му и целият му бащин дом и дойдоха там при него.
2 (B)Събраха се при него всички притеснени, всички длъжници и всички душевно огорчени, и той им стана началник; и с него бяха около четиристотин души.
3 (C)Оттам Давид отиде в Масифа Моавска и рече на моавския цар: нека баща ми и майка ми останат при вас, докле узная, какво ще направи Бог с мене.
4 (D)И доведе ги при моавския цар, и те живееха при него през всичкото време, докле Давид беше в онова убежище.
5 (E)Но пророк Гад рече на Давида: не оставай в това убежище, а върви, иди в земята Иудина. И Давид замина и отиде в гора Херет.
6 Саул чу, че Давид се появил с людете, които бяха с него. Саул седеше тогава в Гива, под дъба на хълма, с копие в ръка, и обиколен от всичките си слуги.
7 И рече Саул на слугите си. които го заобикаляха: чуйте, Вениаминови синове! Нима Иесеевият син ще даде на всинца ви ниви и лозя и всинца ви ще постави за хилядоначалници и стотници,
8 та всички сте се сговорили против мене, и никой не ми обади, когато син ми се сприятелил със сина Иесеев, и никой от вас не ме пожали и не ми обади, че син ми е подстрекнал против мене моя раб да ми кове примки, както се вижда сега?
9 (F)Идумеецът Доик, който стоеше със Сауловите слуги, отговори и рече: аз видях, как Иесеевият син дохожда в Номва при Ахимелеха, син на Ахитува,
10 (G)и тоя попита за него Господа, даде му храна, даде му и меча на филистимеца Голиата.
11 (H)Царят изпрати да повикат свещеник Ахимелеха, син Ахитувов, и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Номва. И те всички дойдоха при царя.
12 И Саул рече: чуй, сине Ахитувов! Тоя отговори: ето ме, господарю.
13 И Саул го попита: защо сте се наговорили против мене, ти и Иесеевият син, та си дал хлябове и меч и си питал за него Бога, за да въстане против мене и да ми кове примки, както се вижда сега?
14 Ахимелех отговори на царя и рече: кой от всички твои раби е тъй верен като Давида? Той е и зет царев, и изпълнител на твоите заповеди, и почитан в дома ти.
15 Сега ли пръв път питам Бога за него? Не, не обвинявай в това, царю, раба си и целия ми бащин дом, защото в цялата тази работа твоят раб не знае нищо, нито малко, нито голямо.
16 (I)И царят рече: Ахимелехе, ти трябва да умреш, ти и целият ти бащин дом.
17 И царят рече на телохранителите, които стояха при него: идете, убийте свещениците Господни, защото и тяхната ръка е с Давида, и те знаеха, че той е избягал, а ми не обадиха. Но царските слуги не искаха да вдигнат ръце, за да убият свещениците Господни.
18 И царят рече на Доика: иди ти и убий свещениците. И Доик идумеец отиде, нападна върху свещениците, и уби в оня ден осемдесет и пет[a] мъже, които носеха ленен ефод;
19 порази с меч и Номва, свещенически град; уби с меч мъже и жени, момчета и кърмачета, волове, осли и овци.
20 (J)Спаси се само един от синовете на Ахимелеха, Ахитувов син, на име Авиатар, и побягна при Давида.
21 (K)Авиатар разказа на Давида, че Саул изби свещениците Господни.
22 И Давид рече на Авиатара: аз знаех оня ден, когато там беше идумеецът Доик, че той бездруго ще обади на Саула; аз съм виновен за всички души от бащиния ти дом.
23 Остани при мене, не бой се, защото който ще търси моята душа, ще търси и твоята душа; ти ще бъдеш у мене под закрила.
Footnotes
- 22:18 В гръцкия превод на 70-те: триста и пет.
1 Samuel 22
Expanded Bible
David at Adullam and Mizpah
22 David ·left Gath [L went from there] and ·escaped to [took refuge in] the cave of Adullam [C in the lowlands of Judah, southwest of Jerusalem]. When his brothers and ·other relatives [L his father’s household] heard that he was there, they went to ·see him [join him; L him]. 2 Everyone who was in ·trouble [distress], or ·who owed money [in debt], or who was ·unsatisfied [discontented; had a grievance] gathered around David, and he became their ·leader [captain; commander]. About four hundred men were with him.
3 From there David went to Mizpah in Moab and spoke to the king of Moab. He said, “Please let my father and mother come and stay with you until I learn what God ·is going [intends] to do for me.” 4 So he left them with the king of Moab, and they stayed with him as long as David was hiding in the stronghold.
5 But the prophet Gad said to David, “Don’t stay in the stronghold. ·Go [Return] to the land of Judah.” So David left and went to the forest of Hereth.
Saul Destroys Ahimelech’s Family
6 Saul heard that David and his men had been ·seen [discovered; located]. Saul was sitting under the tamarisk tree on the hill at Gibeah, and all his officers were standing around him. He had a spear in his hand. 7 Saul said to them, “·Listen [Hear now], men of Benjamin! Do you think the son of Jesse will give all of you fields and vineyards? Will David make you commanders over thousands of men or hundreds of men? 8 ·You have all made plans [L Is that why you have all conspired…?] against me! No one tells me when my son makes an ·agreement [covenant; solemn pact; treaty] with the son of Jesse! No one ·cares about [feels sorry/pity for] me! No one tells me when my son has ·encouraged [stirred up; incited] my servant to ·ambush [lie in wait for] me this very day!”
9 Doeg the Edomite, who was standing there with Saul’s ·officers [officials; servants], said, “I saw the son of Jesse. He came to see Ahimelech son of Ahitub at Nob. 10 Ahimelech ·prayed to [consulted; inquired of] the Lord for David and gave him ·food [provisions] and gave him the sword of Goliath the Philistine.”
11 Then the king sent for the priest Ahimelech son of Ahitub and for all of ·Ahimelech’s relatives [L his father’s household] who were priests at Nob. And they all came to the king. 12 Saul said to Ahimelech, “Listen now, son of Ahitub.”
Ahimelech answered, “·Yes, master [L Here I am, my lord/king].”
13 Saul said, “Why ·are [have] you and Jesse’s son [L conspired] against me? You gave him bread and a sword! You ·prayed to [consulted; inquired of] God for him. David has ·turned [rebelled; conspired; L risen up] against me and is ·waiting [lying in wait/ambush] ·to attack [for] me even now!”
14 Ahimelech answered [L the king], “·You have no other servant who [L Who of all your servants…?] is as ·loyal [faithful] as David, your own son-in-law and captain of your bodyguards. Everyone in your house ·respects [honors] him. 15 ·That was not [L Was today…?] the first time I ·prayed to [consulted; inquired of] God for David. Don’t ·blame [accuse; charge] me or any of my relatives. I, your servant, know nothing about ·what is going on [all this; this whole affair].”
16 But the king said, “Ahimelech, you and all your ·relatives [L father’s household] ·must [will surely] die!” 17 Then he told the ·guards [or bodyguard] at his side, “·Go [Turn; Forward] and kill the priests of the Lord, because ·they are on David’s side [L their hand is with David]. They knew he was running away, but they didn’t ·tell [warn] me.”
But the king’s ·officers [L servants] refused to ·kill [attack; raise a hand against] the priests of the Lord.
18 Then the king ordered Doeg, “·Go [Turn; Forward] and ·kill [attack; strike] the priests.” So Doeg the Edomite ·went [turned] and ·killed [attacked; struck] the priests. That day he killed eighty-five men who wore the linen ·holy vest [ephod; C a distinctively priestly garment; Ex. 28:6–14]. 19 He also ·killed [struck; put to the sword] the people of Nob, the city of the priests. With the sword he killed men, women, children, babies, ·cattle [oxen], donkeys, and sheep.
20 But Abiathar, a son of Ahimelech, who was the son of Ahitub, escaped. He ·ran away [fled] and joined David. 21 He told David that Saul had killed the Lord’s priests. 22 Then David told him, “Doeg the Edomite was there at Nob that day. I knew he would surely tell Saul. So I ·am responsible for [caused] the death of all your father’s ·family [household]. 23 Stay with me. Don’t be afraid. The man who ·wants to kill you [L seeks your life] also ·wants to kill me [L seeks my life]. You will be safe with me.”
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
The Expanded Bible, Copyright © 2011 Thomas Nelson Inc. All rights reserved.