3 Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина,

^2 (A)и изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви,

^3 (B)та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени.

⁴ Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете.

⁵ Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.

⁶ Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, –

⁷ ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра;

⁸ защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.

⁹ Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог,

^10 (C)като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра!

¹¹ А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас.

¹² Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас,

^13 (D)за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашего, при дохождането на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин.