Псалтир 89Библия, синодално издание (BOB)

^1-2 Молитва на човека Божий Моисея.

Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.

³ Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.

⁴ Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!

⁵ Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.

⁶ Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;

⁷ защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.

⁸ Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си.

⁹ Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.

¹⁰ Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.

¹¹ Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост?

¹² Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

¹³ Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.

¹⁴ Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.

¹⁵ Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.

¹⁶ Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;

¹⁷ и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.