Псалтир 8:4-6

Библия, синодално издание

⁴ Кога гледам Твоите небеса – дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:

^5 (A)що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?

⁶ Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;