Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.

^1-2 (A)(B) Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:

^3 (C)Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;

^4 (D)защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.

⁵ Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.

^6 (E)С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;

^7 (F)защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;

⁸ но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.

⁹ С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.

^10 (G)Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;

¹¹ обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.

¹² Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;

^13 (H)продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;

^14 (I)предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;

¹⁵ направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.

¹⁶ Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми

¹⁷ от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:

^18 (J)всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.

¹⁹ Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,

²⁰ когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.

²¹ Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,

^22 (K)то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.

^23 (L)Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.

^24 (M)Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!

^25 (N)Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?

^26 (O)Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.

²⁷ Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.