Add parallel Print Page Options

Началнику на хора. Псалом Давидов.

138 (A)Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.

(B)Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.

(C)Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.

Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.

Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.

Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!

(D)Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?

(E)Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.

(F)Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, –

10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.

11 (G)Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;

12 (H)но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.

13 (I)Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.

14 (J)Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.

15 (K)Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.

16 (L)Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.

17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!

18 (M)Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.

19 (N)О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!

20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.

21 (O)Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?

22 (P)С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.

23 (Q)Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;

24 (R)и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.