Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.

^1-2 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,

^3 (A)ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.

⁴ Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,

⁵ защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.

^6 (B)Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.

⁷ У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.

⁸ Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,

^9 (C)и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.

^10 (D)И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;

¹¹ и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.

¹² Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,

^13 (E)защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.

¹⁴ Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,

¹⁵ за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.

^16 (F)Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.

¹⁷ Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.

¹⁸ Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога.

^19 (G)Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.

²⁰ Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.

^21 (H)Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.

²² Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?

²³ Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.

²⁴ Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.

²⁵ В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“

²⁶ Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;

²⁷ дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“

^28 (I)Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба;

^29 (J)седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;

^30 (K)причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;

^31 (L)прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти;

^32 (M)дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“

^33 (N)Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.

³⁴ Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“?

^35 (O)Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.

^36 (P)Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.

^37 (Q)Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.

³⁸ Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,

³⁹ за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.