Учение Асафово.

77 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.

^2 (A)Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.

^3 (B)Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,

⁴ няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.

^5 (C)Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,

⁶ за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –

⁷ да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди

^8 (D)и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.

^9 (E)Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:

^10 (F)те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;

¹¹ забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.

¹² Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:

^13 (G)раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;

^14 (H)денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина;

^15 (I)разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;

¹⁶ из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.

¹⁷ Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:

^18 (J)изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,

¹⁹ говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“

²⁰ Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“

^21 (K)Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,

²² задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.

²³ Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,

^24 (L)та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.

²⁵ Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.

^26 (M)Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,

²⁷ и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:

²⁸ нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,

²⁹ и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.

^30 (N)Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,

³¹ и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.

^32 (O)При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.

³³ И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.

³⁴ Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,

³⁵ и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,

³⁶ и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;

³⁷ но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.

³⁸ Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:

^39 (P)Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.

^40 (Q)Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!

⁴¹ и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,

⁴² не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,

⁴³ когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;

^44 (R)и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;

^45 (S)напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;

^46 (T)земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци;

^47 (U)лозята им уби с град и смоковниците им – със слана;

⁴⁸ добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;

⁴⁹ напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;

^50 (V)уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;

^51 (W)порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;

^52 (X)и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:

⁵³ води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;

⁵⁴ и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;

^55 (Y)прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.

⁵⁶ Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;

⁵⁷ отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;

^58 (Z)огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.

⁵⁹ Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;

^60 (AA)отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;

⁶¹ и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;

⁶² предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.

⁶³ Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;

^64 (AB)свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.

⁶⁵ Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,

^66 (AC)и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;

⁶⁷ и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,

⁶⁸ а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.

⁶⁹ И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,

^70 (AD)и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,

^71 (AE)и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля.

⁷² И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.