Add parallel Print Page Options

Утеха във време на беда

77 (A)За първия певец, по Едутун[a], Асафов псалом.

Викам към Бога с гласа си.
Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
(B)В деня на неволята си търсих Господа,
нощем простирах ръката си към Него, без да престана;
душата ми не искаше да се утеши.
(C)Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
Удържаш очите ми в безсъние;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
(D)Размислих за древните дни,
за годините на старите времена.
(E)Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:
(F)Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?
(G)Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?
(H)Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)
10 (I)Тогава казах: Това е слабост за мене –
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 (J)Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.
13 (K)Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ти си Бог, Който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
15 (L)Изкупил си с мишцата Си народа Си,
синовете Яковови и Йосифови. (Села.)
16 (M)Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепериха се и бездните.
17 (N)Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
18 (O)Гласът на гърма Ти беше във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
19 (P)През морето беше Твоят път
и стъпките Ти – през големите води,
и следите Ти не се познаваха.
20 (Q)Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.

Footnotes

  1. 77:1 Пс. 39 и 62, надписите.
'Псалми 77 ' not found for the version: Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version.

77 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна*, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Утеха и надежда в затруднение

77 На първия певец. По Йедутун[a]. Псалом на Асаф.

Моят глас е към Бога и ще викам;
моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.
(A)В тежък за мене ден търся Господа
и неуморно простирам нощем ръката си към Него,
защото душата ми отказва да се утеши.
Мисля за Бога и въздишам;
размишлявам, но духът ми изнемогва.
Ти държиш очите ми отворени,
безпокоя се и онемявам.
(B)Премислям отминалите дни
и годините на древните времена.
Шептя песните си нощем;
със сърцето си размислям
и духът ми се пита:
(C)„Завинаги ли ни отхвърли Господ
и няма да ли бъде вече благосклонен?
Завинаги ли спряха делата на Неговата милост,
завинаги ли секна Неговото слово?
10 (D)Забрави ли Бог да бъде милостив
или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“
11 (E)Тогава си казах: „Затова страдам аз,
защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“
12 (F)Ще си спомням делата Ти, Господи;
всички онези древни дела ще припомням.
13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил,
и ще вниквам във всички Твои дела.
14 (G)Боже, Твоят път е свят.
Кой бог е велик като нашия Бог?
15 Ти си този Бог, Който прави чудеса.
Ти показа на народите мощта Си.
16 (H)Ти избави чрез десницата Си Своя народ,
потомците на Яков и Йосиф.
17 (I)Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха,
а бездните затрепериха.
18 (J)Небесата изляха порой и от облаците се чу глас,
а Твоите стрели летяха навсякъде.
19 (K)Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката,
светкавици осветяваха света,
а земята трепереше и се тресеше.
20 (L)Твоят път бе през морето
и Твоите пътеки – през големите води.
Твоите следи никой не видя.
21 (M)Ти водеше Своя народ като стадо
чрез ръката на Мойсей и Аарон.

Footnotes

  1. 77:1 Собствено име на музикант от рода на Давид.