Add parallel Print Page Options

Бог е справедливият Съдия

58 (A)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид.

[a] Наистина ли, съдии, изричате правда?
Справедливо ли съдите хората?
Не! В сърцето си замисляте неправда по земята,
с ръцете си отмервате насилие.
Нечестивите станаха отстъпници от майчина утроба;
заблуждават, говорейки лъжи от майчина утроба.
(B)Тяхната отрова е като отровата на змия,
подобни са на глуха кобра, затворила ухото си,
която не се вслушва в гласа на заклинателя,
на заклинателя, изкусен в заклинания.
(C)Боже, строши зъбите в устата им!
Господи, счупи челюстите на младите лъвове!
(D)Нека изчезнат те като вода, която се оттича!
Когато съдията опъне стрелите си, те да бъдат като притъпени.
(E)Да си отидат като охлюви, излезли от къщичките си,
да не видят слънце като пометнато дете.
10 (F)Преди вашите котли да усетят пламналите тръни,
както сурови, така и горящи, вихър да ги отнесе.
11 Невинният ще се зарадва, когато види отмъщение;
ще потопи крака си в кръвта на нечестивия.
12 И човек ще каже: „Наистина има награда за невинния.
И така, има Бог, Който съди по земята!“

Footnotes

  1. 58:2 В Цариградската Библия 58:2 е част от 58:1.

58 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?

Не! в сърцето <си> вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.

Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят

Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, <който> затиква ушите си,

И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.

Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.

Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; <Като> пометниче на жена, нека не видят слънцето.

Преди да усетят котлите ви <огъня от> тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

10 Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;

11 Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.

Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие.

1-2 (A)Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!

Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;

(B)защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи;

(C)без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.

(D)Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едного от нечестивите беззаконници;

вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;

(E)ето, изригват хули с езика си; в устата им мечове, „защото, – мислят си те, кой слуша?“

(F)Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.

10 (G)Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.

11 Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.

12 Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги, Господи, Защитниче наш.

13 (H)Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.

14 (I)Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Иакова до краищата на земята.

15 Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;

16 (J)нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.

17 Аз. пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.

18 Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.

58 1-2 Is this any way to run a country?
    Is there an honest politician in the house?
Behind the scenes you weave webs of deceit,
    behind closed doors you make deals with demons.

3-5 The wicked crawl from the wrong side of the cradle;
    their first words out of the womb are lies.
Poison, lethal rattlesnake poison,
    drips from their forked tongues—
Deaf to threats, deaf to charm,
    decades of wax built up in their ears.

6-9 God, smash their teeth to bits,
    leave them toothless tigers.
Let their lives be buckets of water spilled,
    all that’s left, a damp stain in the sand.
Let them be trampled grass
    worn smooth by the traffic.
Let them dissolve into snail slime,
    be a miscarried fetus that never sees sunlight.
Before what they cook up is half-done, God,
    throw it out with the garbage!

10-11 The righteous will call up their friends
    when they see the wicked get their reward,
Serve up their blood in goblets
    as they toast one another,
Everyone cheering, “It’s worth it to play by the rules!
    God’s handing out trophies and tending the earth!”