Псалми 39
Библия, ревизирано издание
Молитва във време на скръб и изпитание
39 (A)За първия певец Едутун[a]. Давидов псалом.
Казах: Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си.
Ще имам юзда на устата си,
докато е пред мене нечестивият.
2 (B)Станах ням и мълчалив,
въздържах се да говоря и нямах спокойствие;
и скръбта ми се раздвижваше.
3 (C)Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене;
докато размишлявах, пламна огън.
Тогава проговорих с езика си, като казах:
4 (D)Научи ме, Господи, за кончината ми
и за броя на дните ми – какъв е.
Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 (E)Ето, направил си дните като педя.
И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 (F)наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.)
Наистина всеки човек ходи като сянка;
наистина всяка нищожност го смущава;
трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
7 (G)И сега, Господи, какво чакам?
Надеждата ми е в Теб.
8 (H)Избави ме от всичките ми беззакония;
недей ме прави за укор на безумния.
9 (I)Онемях, не си отворих устата,
понеже Ти стори това.
10 (J)Отдалечи от мен удара Си;
от поражението на ръката Ти изчезвам.
11 (K)Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му,
Ти разваляш като молец красотата му.
Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)
12 (L)Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми;
не премълчавай при сълзите ми,
защото съм странник пред Теб
и пришълец, както всичките мои бащи.
13 (M)Остави ме да отдъхна, за да се съвзема,
преди да си отида и да ме няма вече.
Footnotes
- 39:1 1 Лет. 16:41; 25:1. Пс. 62 и 77, надписите.
Salmos 39
Dios Habla Hoy
La vida es breve
(1) Del maestro de coro. De Jedutún. Salmo de David.
39 (2) Yo había prometido cuidar mi conducta,
y no pecar con mi lengua,
y ponerle un freno a mis labios
mientras hubiera malvados delante de mí.
2 (3) Y me hacía el mudo: no decía nada.
¡Ni siquiera hablaba de lo bueno!
Pero mi dolor iba en aumento;
3 (4) ¡el corazón me ardía en el pecho!
Pensando en ello, un fuego se encendió dentro de mí,
y dije entonces con voz fuerte:
4 (5) «Señor, hazme saber qué fin tendré
y cuánto tiempo voy a vivir,
para que comprenda cuán breve es mi vida.
5 (6) Me has dado una vida muy corta;
no es nada mi vida delante de ti.
¡Todo hombre dura lo que un suspiro!
6 (7) ¡Todo hombre pasa como una sombra!
De nada le sirve amontonar riquezas,
pues no sabe quién se quedará con ellas.
7 (8) Y así, Señor, ¿qué puedo ya esperar?
¡Mi esperanza está en ti!
8 (9) Líbrame de mis pecados;
no dejes que los necios se burlen de mí.
9 (10) »Me hice el mudo y no abrí la boca,
porque tú eres el que actúa.
10 (11) Aparta de mí tus golpes;
estoy acabado por los golpes de tu brazo.
11 (12) Tú corriges al hombre castigando su maldad,
y reduces a polvo lo que más ama.
¡Todo hombre es un suspiro!
12 (13) »Señor, escucha mi oración,
¡presta oído a mis lamentos!,
¡no te quedes callado ante mis lágrimas!
Yo soy para ti un extranjero,
un ave de paso, como mis antepasados.
13 (14) Deja ya de mirarme, dame un momento de respiro,
antes que me vaya y deje de existir.»
Psalm 39
King James Version
39 I said, I will take heed to my ways, that I sin not with my tongue: I will keep my mouth with a bridle, while the wicked is before me.
2 I was dumb with silence, I held my peace, even from good; and my sorrow was stirred.
3 My heart was hot within me, while I was musing the fire burned: then spake I with my tongue,
4 Lord, make me to know mine end, and the measure of my days, what it is: that I may know how frail I am.
5 Behold, thou hast made my days as an handbreadth; and mine age is as nothing before thee: verily every man at his best state is altogether vanity. Selah.
6 Surely every man walketh in a vain shew: surely they are disquieted in vain: he heapeth up riches, and knoweth not who shall gather them.
7 And now, Lord, what wait I for? my hope is in thee.
8 Deliver me from all my transgressions: make me not the reproach of the foolish.
9 I was dumb, I opened not my mouth; because thou didst it.
10 Remove thy stroke away from me: I am consumed by the blow of thine hand.
11 When thou with rebukes dost correct man for iniquity, thou makest his beauty to consume away like a moth: surely every man is vanity. Selah.
12 Hear my prayer, O Lord, and give ear unto my cry; hold not thy peace at my tears: for I am a stranger with thee, and a sojourner, as all my fathers were.
13 O spare me, that I may recover strength, before I go hence, and be no more.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Dios habla hoy ®, © Sociedades Bíblicas Unidas, 1966, 1970, 1979, 1983, 1996.