Псалми 39
Библия, ревизирано издание
Молитва във време на скръб и изпитание
39 (A)За първия певец Едутун[a]. Давидов псалом.
Казах: Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си.
Ще имам юзда на устата си,
докато е пред мене нечестивият.
2 (B)Станах ням и мълчалив,
въздържах се да говоря и нямах спокойствие;
и скръбта ми се раздвижваше.
3 (C)Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене;
докато размишлявах, пламна огън.
Тогава проговорих с езика си, като казах:
4 (D)Научи ме, Господи, за кончината ми
и за броя на дните ми – какъв е.
Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 (E)Ето, направил си дните като педя.
И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 (F)наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.)
Наистина всеки човек ходи като сянка;
наистина всяка нищожност го смущава;
трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
7 (G)И сега, Господи, какво чакам?
Надеждата ми е в Теб.
8 (H)Избави ме от всичките ми беззакония;
недей ме прави за укор на безумния.
9 (I)Онемях, не си отворих устата,
понеже Ти стори това.
10 (J)Отдалечи от мен удара Си;
от поражението на ръката Ти изчезвам.
11 (K)Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му,
Ти разваляш като молец красотата му.
Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)
12 (L)Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми;
не премълчавай при сълзите ми,
защото съм странник пред Теб
и пришълец, както всичките мои бащи.
13 (M)Остави ме да отдъхна, за да се съвзема,
преди да си отида и да ме няма вече.
Footnotes
- 39:1 1 Лет. 16:41; 25:1. Пс. 62 и 77, надписите.
Псалми 39
1940 Bulgarian Bible
39 (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
Псалми 39
Bulgarian Bible
39 (По слав. 38). За първия певец Едутун*. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Избави ме от всичките ми беззакония.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com