Притчи 20
1940 Bulgarian Bible
20 Виното е присмивател, <и> спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси <във време> на жетва, не ще има нищо.
5 Намерението в сърцето на човека е <като> дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, <и> ще се наситиш с хляб.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужди хора.
17 Хляб <спечелен> с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, <Затова> с мъдър съвет обяви война.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.
24 Стъпките на човека <се оправят> от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам <това, >И след като се е обрекъл <тогава> да разпитва.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото <на вършачката>.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите <им> коси.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Притчи Соломонови 20
Библия, синодално издание
20 (A)Виното е присмехулко, сикерът – размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.
2 (B)Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
3 Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
4 Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото – и няма нищо.
5 (C)Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
6 (D)Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
7 (E)Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
8 Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
9 (F)Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“?
10 (G)Нееднакви теглилки, нееднаква мярка – едното и другото са гнусота пред Господа.
11 Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
12 (H)Ухо, което слуша, и око, което гледа, – и едното и другото е Господ създал.
13 Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
14 „Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
15 Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
16 (I)Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
17 Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле – устата му се с камъчета напълват.
18 Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война.
19 (J)Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
20 (K)Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
21 Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
22 (L)Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави на Господа, и Той ще те запази.
23 Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
24 (M)Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
25 (N)Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
26 (O)Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
27 Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
28 (P)Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
29 (Q)Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци – седината.
30 Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.
Proverbs 20
King James Version
20 Wine is a mocker, strong drink is raging: and whosoever is deceived thereby is not wise.
2 The fear of a king is as the roaring of a lion: whoso provoketh him to anger sinneth against his own soul.
3 It is an honour for a man to cease from strife: but every fool will be meddling.
4 The sluggard will not plow by reason of the cold; therefore shall he beg in harvest, and have nothing.
5 Counsel in the heart of man is like deep water; but a man of understanding will draw it out.
6 Most men will proclaim every one his own goodness: but a faithful man who can find?
7 The just man walketh in his integrity: his children are blessed after him.
8 A king that sitteth in the throne of judgment scattereth away all evil with his eyes.
9 Who can say, I have made my heart clean, I am pure from my sin?
10 Divers weights, and divers measures, both of them are alike abomination to the Lord.
11 Even a child is known by his doings, whether his work be pure, and whether it be right.
12 The hearing ear, and the seeing eye, the Lord hath made even both of them.
13 Love not sleep, lest thou come to poverty; open thine eyes, and thou shalt be satisfied with bread.
14 It is naught, it is naught, saith the buyer: but when he is gone his way, then he boasteth.
15 There is gold, and a multitude of rubies: but the lips of knowledge are a precious jewel.
16 Take his garment that is surety for a stranger: and take a pledge of him for a strange woman.
17 Bread of deceit is sweet to a man; but afterwards his mouth shall be filled with gravel.
18 Every purpose is established by counsel: and with good advice make war.
19 He that goeth about as a talebearer revealeth secrets: therefore meddle not with him that flattereth with his lips.
20 Whoso curseth his father or his mother, his lamp shall be put out in obscure darkness.
21 An inheritance may be gotten hastily at the beginning; but the end thereof shall not be blessed.
22 Say not thou, I will recompense evil; but wait on the Lord, and he shall save thee.
23 Divers weights are an abomination unto the Lord; and a false balance is not good.
24 Man's goings are of the Lord; how can a man then understand his own way?
25 It is a snare to the man who devoureth that which is holy, and after vows to make enquiry.
26 A wise king scattereth the wicked, and bringeth the wheel over them.
27 The spirit of man is the candle of the Lord, searching all the inward parts of the belly.
28 Mercy and truth preserve the king: and his throne is upholden by mercy.
29 The glory of young men is their strength: and the beauty of old men is the grey head.
30 The blueness of a wound cleanseth away evil: so do stripes the inward parts of the belly.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
