7 Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, – и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)

^2 (A)Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си.

^3 (B)Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.

^4 (C)Кажи на мъдростта: „ти ми си сестра!“ и наречи разума твой сродник,

^5 (D)за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.

⁶ Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,

⁷ и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,

⁸ който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,

⁹ по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.

¹⁰ И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,

¹¹ бъбрива и необуздана, нозете ѝ се не спират вкъщи:

¹² ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.

¹³ Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;

¹⁴ „мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;

¹⁵ затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих – те;

¹⁶ с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;

¹⁷ спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;

¹⁸ дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,

¹⁹ защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;

²⁰ кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние.“

²¹ С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.

²² Веднага той тръгна подире ѝ, както вол отива на клане (и както псе – на верига), както елен – на изстрел,

^23 (E)докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел.

²⁴ И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.

^25 (F)Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките ѝ,

²⁶ защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:

^27 (G)нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.