Притчи Соломонови 30

Библия, синодално издание

30 Думи на Иакеевия син Агура Вдъхновени изречения, които тоя човек е казал на Итиила, на Итиила и Укала.

^2 (A)Наистина, аз съм по-невежа ог кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки,

³ не се научих и на мъдрост, нито имам знанията на светиите.

^4 (B)Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли?

^5 (C)Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава.

^6 (D)Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец.

⁷ За две неща Те моля; не ми отказвай, преди да умра:

^8 (E)суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, – храни ме с насъщния хляб,

^9 (F)да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „кой е Господ?“ и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно.

¹⁰ Не хули слуга пред господаря му, за да те не прокълне, и ти да останеш виноват.

¹¹ Има род, който кълне баща си и не благославя майка си.

^12 (G)Има род, който се смята за чист, а пък не е умит от нечистотиите си.

^13 (H)Има род – о, колко високомерни са очите му, и колко надигнати клепките му!

^14 (I)Има род, чиито зъби са мечове, и челюстите – ножове, за да пояжда сиромасите по земята и немотиите между людете.

¹⁵ Ненаситността има две дъщери: „давай, давай!“ Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат „стига!“ –

¹⁶ преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: „стига!“

^17 (J)Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка, ще бъде изкълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено!

¹⁸ Три неща са непостижни за мене, дори четири, които не разбирам:

¹⁹ път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица.

²⁰ Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яла и обърсала устата си, и казва: „нищо лошо не съм сторила“.

²¹ От три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да носи:

²² от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб,

²³ от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си.

²⁴ Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите:

^25 (K)мравките – народ несилен, но лете си приготвят храната;

²⁶ хирогрилите – народ слаб, но правят къщите си на скала;

²⁷ скакалците цар нямат, но излизат всички стройно;

²⁸ паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати.

²⁹ Ето три, които стройно вървят, дори четири, които стройно излизат:

^30 (L)лъвът, най-силен между зверовете, не ще се отбие пред никого;

^31 (M)конят и козелът, (водач на стадо,) и царят между своя народ.

³² Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста;

^33 (N)защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.