Притчи Соломонови 16

Библия, синодално издание

16 ^(A)Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа.

²Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите.

³^(B)Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят.

⁴^(C)Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден.

⁵^(D)Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е – да се върши правда; това е по угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.)

⁶^(E)С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява.

⁷^(F)Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него.

⁸По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда.

⁹Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.

¹⁰^(G)В устата на царя има вдъхновено слово; неговите уста не бива да грешат на съд.

¹¹^(H)Верни теглилки и къпони са от Господа; от Него са и всички драмове в торбата.

¹²^(I)Беззаконно дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава.

¹³Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина.

¹⁴^(J)Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще умилостиви царя.

¹⁵В светлия поглед на царя има живот, и неговото благоволение е като облак със закъснял дъжд.

¹⁶^(K)Да придобиеш мъдрост е много подобре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро.

¹⁷Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си.

¹⁸^(L)Пред погибел гордост върви, и пред падение – надутост.

¹⁹По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви.

²⁰^(M)Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.

²¹Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието.

²²Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост.

²³Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.

²⁴Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита.

²⁵^(N)Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.

²⁶Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят.

²⁷^(O)Лукав човек зло крои, и на устата му – като че разпален огън.

²⁸^(P)Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя.

²⁹Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път;

³⁰^(Q)замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба).

³¹^(R)Седина в пътя на правдата е венец на слава.

³²^(S)Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове.

³³^(T)Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.

Притчи 16

1940 Bulgarian Bible

16 Плановете на сърцето <принадлежат> на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

²Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

³Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

⁴Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

⁵Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> той няма да остане ненаказан.

⁶С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

⁷Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

⁸По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

⁹Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

¹⁰Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

¹¹Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

¹²Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

¹³Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

¹⁴Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

¹⁵В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

¹⁶Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

¹⁷Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

¹⁸Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

¹⁹По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

²⁰Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

²¹Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

²²Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

²³Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

²⁴Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

²⁵Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

²⁶Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

²⁷Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

²⁸Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

²⁹Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

³⁰Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

³¹Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

³²Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

³³Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

Притчи 16

Bulgarian Bible

16 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

²Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

³Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.

⁴Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

⁵Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.