Add parallel Print Page Options

27 (A)Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.

(B)Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не езикът ти.

(C)Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.

(D)Лют е гневът, неукротима – яростта; но кой ще устои против ревнивостта?

(E)По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.

(F)Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.

Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.

Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.

Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.

10 (G)Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.

11 (H)Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, – и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.

12 (I)Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.

13 (J)Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.

14 Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.

15 (K)Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:

16 който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само̀ се обажда.

17 (L)Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.

18 Който варди смоковницата, ще яде плодовете ѝ, и който пази господаря си, почѐтен ще бъде.

19 Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.

20 (M)Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)

21 (N)Каквото е пота за сребро, горнило – за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)

22 (O)Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.

23 Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;

24 (P)защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?

25 Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.

26 Овците са тебе за облекло, и козлите – за купуване ниви.

27 И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.