Притчи Соломонови 20
Библия, синодално издание
20 (A)Виното е присмехулко, сикерът – размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.
2 (B)Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
3 Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
4 Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото – и няма нищо.
5 (C)Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
6 (D)Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
7 (E)Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
8 Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
9 (F)Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“?
10 (G)Нееднакви теглилки, нееднаква мярка – едното и другото са гнусота пред Господа.
11 Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
12 (H)Ухо, което слуша, и око, което гледа, – и едното и другото е Господ създал.
13 Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
14 „Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
15 Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
16 (I)Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
17 Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле – устата му се с камъчета напълват.
18 Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война.
19 (J)Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
20 (K)Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
21 Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
22 (L)Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави на Господа, и Той ще те запази.
23 Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
24 (M)Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
25 (N)Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
26 (O)Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
27 Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
28 (P)Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
29 (Q)Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци – седината.
30 Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
