Плач Иеремиев 2
Библия, синодално издание
2 (A)Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали наземи красотата Израилева и не си спомни за подножието на нозете Си в деня на Своя гняв.
2 (B)Погуби Господ всички жилища на Иакова, не пощади, разруши в яростта Си крепостите на дъщерята Иудина, повали наземи, отхвърли царството и князете му като нечисти;
3 (C)в гневен разгар сломи всички рогове Израилеви, отдръпна десницата Си от неприятеля и се разпали против Иакова като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо;
4 (D)изопна Своя лък като неприятел, насочи десницата Си като враг и уби всичко, що е мило за очите; върху скинията на дъщерята Сионова изля като огън яростта Си,
5 Господ стана като неприятел, изтреби Израиля, разори всичките му чертози, разруши крепостите му и разпространи у дъщерята Иудина тъга и плач.
6 (E)И премахна като от градина Своята ограда; разори Своето място на събранията, Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи; и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник.
7 (F)Отхвърли Господ жертвеника Си, отвърна сърцето Си от Своето светилище, предаде в ръце на враговете стените на дворците му; в дома Господен те дигаха шум като в празничен ден.
8 (G)Господ реши да разруши стената на дъщерята Сионова, опна връв, не отклони ръката Си от разорението; съсипа външните крепости, и стените бидоха наедно разрушени.
9 (H)Портите ѝ в земя затънаха; Той разруши и строши заворите им; царят ѝ и князете ѝ са сред езичниците; няма вече закон, и пророците ѝ се не удостояват с видения от Господа.
10 (I)Седят наземи безмълвни старците на дъщерята Сионова, посипаха с пепел главите си, опасаха се с вретище; наведоха глави към земя девиците иерусалимски.
11 (J)Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици.
12 (K)Умирайки като ранени по градските улици, те казват на своите майки: „де има жито и вино?“ – и предават душите си в майчините си прегръдки.
13 (L)Що да ти кажа, с какво да те сравня, дъще Иерусалимова? На какво да те оприлича, за да те утеша, дево, дъще Сионова? Защото твоята рана е като море голяма; кой може да те изцери?
14 (M)Твоите пророци ти предсказваха неща несбъдни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да отвърнат твоето пленение, и ти изричаха лъжливи откровения, които те докараха до изгнание.
15 (N)Ръце пляскат за тебе всички минаващи по пътя, подсвиркват и клатят глава за дъщерята Иерусалимова и казват: „това ли е градът, който наричаха съвършенство на красота, радост на цяла земя?“
16 (O)Разтворили са против тебе широки уста всички твои врагове, подсвиркват и скърцат със зъби, казвайки: „погълнахме го, само този ден и чакахме ние, дочакахме, видяхме!“
17 (P)Господ извърши, що бе определил, изпълни словото Си, изречено в стародавни дни, разори безмилостно и даде на врага да се порадва над тебе, дигна високо рога на твоите неприятели.
18 (Q)Сърцето им вика към Господа. Стено на дъщерята Сионова! лей потоци сълзи денем и нощем, не давай си покой, не затваряй зениците на очите си.
19 (R)Ставай, викай нощем при началото на всяка стража; изливай като вода твоето сърце пред лицето на Господа; простирай към Него ръце за душата на децата си, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.
20 (S)„Погледни, Господи, и виж: кому си направил тъй, че жените да ядат своя плод – младенците, от тях откърмени? да биват убивани в Господнето светилище свещеник и пророк?
21 (T)Деца и старци лежат наземи по улиците; момите ми и момците ми паднаха от меч; Ти ги убиваше в деня на Твоя гняв, колеше безмилостно.“
22 (U)Ти свика отвред като на празник моите ужаси, и в деня на Господния гняв никой се не спаси, никой не оцеля; ония, които бях откърмила и отгледала, врагът ми изтреби.
Lamentations 2
New King James Version
God’s Anger with Jerusalem
2 How the Lord has covered the daughter of Zion
With a (A)cloud in His anger!
(B)He cast down from heaven to the earth
(C)The beauty of Israel,
And did not remember (D)His footstool
In the day of His anger.
2 The Lord has swallowed up and has (E)not pitied
All the dwelling places of Jacob.
He has thrown down in His wrath
The strongholds of the daughter of Judah;
He has brought them down to the ground;
(F)He has profaned the kingdom and its princes.
3 He has cut off in fierce anger
Every [a]horn of Israel;
(G)He has drawn back His right hand
From before the enemy.
(H)He has blazed against Jacob like a flaming fire
Devouring all around.
4 (I)Standing like an enemy, He has bent His bow;
With His right hand, like an adversary,
He has slain (J)all who were pleasing to His eye;
On the tent of the daughter of Zion,
He has poured out His fury like fire.
5 (K)The Lord was like an enemy.
He has swallowed up Israel,
He has swallowed up all her palaces;
(L)He has destroyed her strongholds,
And has increased mourning and lamentation
In the daughter of Judah.
6 He has done violence (M)to His [b]tabernacle,
(N)As if it were a garden;
He has destroyed His place of assembly;
The Lord has caused
The appointed feasts and Sabbaths to be forgotten in Zion.
In His burning indignation He has (O)spurned the king and the priest.
7 The Lord has spurned His altar,
He has (P)abandoned His sanctuary;
He has [c]given up the walls of her palaces
Into the hand of the enemy.
(Q)They have made a noise in the house of the Lord
As on the day of a set feast.
8 The Lord has [d]purposed to destroy
The (R)wall of the daughter of Zion.
(S)He has stretched out a line;
He has not withdrawn His hand from destroying;
Therefore He has caused the rampart and wall to lament;
They languished together.
9 Her gates have sunk into the ground;
He has destroyed and (T)broken her bars.
(U)Her king and her princes are among the [e]nations;
(V)The Law is no more,
And her (W)prophets find no [f]vision from the Lord.
10 The elders of the daughter of Zion
(X)Sit on the ground and keep silence;
[g]They (Y)throw dust on their heads
And (Z)gird themselves with sackcloth.
The virgins of Jerusalem
Bow their heads to the ground.
11 (AA)My eyes fail with tears,
My [h]heart is troubled;
(AB)My [i]bile is poured on the ground
Because of the destruction of the daughter of my people,
Because (AC)the children and the infants
Faint in the streets of the city.
12 They say to their mothers,
“Where is grain and wine?”
As they swoon like the wounded
In the streets of the city,
As their life is poured out
In their mothers’ bosom.
13 How shall I (AD)console[j] you?
To what shall I liken you,
O daughter of Jerusalem?
What shall I compare with you, that I may comfort you,
O virgin daughter of Zion?
For your ruin is spread wide as the sea;
Who can heal you?
14 Your (AE)prophets have seen for you
False and deceptive visions;
They have not (AF)uncovered your iniquity,
To bring back your captives,
But have envisioned for you false (AG)prophecies and delusions.
15 All who [k]pass by (AH)clap their hands at you;
They hiss (AI)and shake their heads
At the daughter of Jerusalem:
“Is this the city that is called
(AJ)‘The perfection of beauty,
The joy of the whole earth’?”
16 (AK)All your enemies have opened their mouth against you;
They hiss and gnash their teeth.
They say, (AL)“We have swallowed her up!
Surely this is the (AM)day we have waited for;
We have found it, (AN)we have seen it!”
17 The Lord has done what He (AO)purposed;
He has fulfilled His word
Which He commanded in days of old.
He has thrown down and has not pitied,
And He has caused an enemy to (AP)rejoice over you;
He has exalted the [l]horn of your adversaries.
18 Their heart cried out to the Lord,
“O wall of the daughter of Zion,
(AQ)Let tears run down like a river day and night;
Give yourself no relief;
Give [m]your eyes no rest.
19 “Arise, (AR)cry out in the night,
At the beginning of the watches;
(AS)Pour out your heart like water before the face of the Lord.
Lift your hands toward Him
For the life of your young children,
Who faint from hunger (AT)at the head of every street.”
20 “See, O Lord, and consider!
To whom have You done this?
(AU)Should the women eat their offspring,
The children [n]they have cuddled?
Should the priest and prophet be slain
In the sanctuary of the Lord?
21 “Young(AV) and old lie
On the ground in the streets;
My virgins and my young men
Have fallen by the (AW)sword;
You have slain them in the day of Your anger,
You have slaughtered and not pitied.
22 “You have invited as to a feast day
(AX)The terrors that surround me.
In the day of the Lord’s anger
There was no refugee or survivor.
(AY)Those whom I have borne and brought up
My enemies have (AZ)destroyed.”
Footnotes
- Lamentations 2:3 Strength
- Lamentations 2:6 Lit. booth
- Lamentations 2:7 delivered
- Lamentations 2:8 determined
- Lamentations 2:9 Gentiles
- Lamentations 2:9 Prophetic revelation
- Lamentations 2:10 A sign of mourning
- Lamentations 2:11 Lit. inward parts
- Lamentations 2:11 Lit. liver
- Lamentations 2:13 Or bear witness to
- Lamentations 2:15 Lit. pass by this way
- Lamentations 2:17 Strength
- Lamentations 2:18 Lit. the daughter of your eye
- Lamentations 2:20 Vg. a span long
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
