Песен на Песните 8
Библия, синодално издание
8 О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.
2 (A)Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.
3 (B)Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.
4 (C)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
5 (D)Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? – Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.
6 (E)Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите ѝ са стрели огнени; тя е пламък много силен.
7 (F)Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.
8 Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9 Да беше стена, щяхме да съградим върху ѝ дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
10 Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.
11 (G)Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.
12 (H)Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста – за пазачите на плодовете му.
13 Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.
14 (I)Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!
Песен на песните 8
1940 Bulgarian Bible
8 Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.
2 Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.
3 Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала.
4 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта <ми>, Преди да пожелае.
5 Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там <те> роди родителката ти.
6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.
7 Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.
8 Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?
9 Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.
10 Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете <й>; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}.
11 Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
12 Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}; Хилядата <нека са> на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му.
13 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми <и аз> да го чуя.
14 Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com