Add parallel Print Page Options

(A)Възлюбеният. Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте!

(B)Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми – с нощна влага.

Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям?

Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него.

Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката.

(C)Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.

(D)Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените.

(E)Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов.

Хор. С какво е твоят възлюбен подобър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш?

10 (F)Възлюбената. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други;

11 главата му – чисто злато; къдрите му – вълнисти, черни като врана;

12 (G)очите му – като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство;

13 (H)бузите му – ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му – крин, от който капе чиста смирна;

14 ръцете му – златни валяци, обсипани с топази; коремът му – като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири;

15 (I)нозете му – мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър;

16 (J)устата му – сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.

Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

Аз спях, но сърцето ми беше будно; <И ето> гласът на възлюбения ми; той хлопна <и казва: >Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

<Но аз си рекох>: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

Възлюбеният ми провря ръката си през дупката< на вратата>; И сърцето ми се смути за него.

Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. <Извиках>: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен Та ни заклеваш ти така?

10 Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

11 Главата му е <като> най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

12 Очите му, умити в мляко, <и като> прилично вложени <скъпоценни камъни, >Са подобни на <очите на> гълъби при водните потоци;

13 Бузите му са като лехи с аромати, <Като> бряг с благоуханни растения; Устните му са <като> кремове, от които капе плавка смирна;

14 Ръцете му са <като> златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е <като> изделие от слонова кост украсено със сапфири;

15 Краката му са <като> мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

16 Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.