Неемия 4
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
4 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че стените на Йерусалим се възстановяват и пробивите се запълват, много се разгневиха. 2 И всички се наговориха да тръгнат заедно да воюват против Йерусалим и да причинят там безредици. 3 А ние отправихме молитва към нашия Бог и поставихме денонощна стража против тях, за да ги отблъсне.
4 Но сред юдеите се заговори: „Носачите работят със сетни сили, а срутената пръст е много; не можем да се справим с изграждането на стената.“
5 Нашите неприятели пък си казаха: „Нито ще ни видят, нито ще ни усетят как ще проникнем сред тях, ще ги избием и ще спрем работата.“ 6 Юдеите, които живееха при тях, десет пъти ни предупреждаваха: „Накъдето и да се обърнете, оттам ще ни нападнат.“ 7 Затова на по-ниските и открити места зад стената поставих хората по редове с техните мечове, копия и лъкове. 8 След като видях безпокойството им, станах и се обърнах към предводителите, знатните и останалия народ: „Не бойте се от тях. Помнете великия и страшен Бог и се бийте за своите братя, синове и дъщери, за жените и домовете си.“ 9 Тогава неприятелите разбраха, че знаем какво са замислили и че Бог е провалил техния заговор. А ние всички се върнахме при стената и всеки се зае с работата си.
10 От този ден нататък половината от хората ми бяха заети с работа, а другата половина стояха с копия, щитове и лъкове и в брони. Предводителите насърчаваха всички юдеи, 11 които изграждаха стената. Носачите носеха определения им товар с едната ръка, докато с другата държаха оръжието си. 12 Всички строители носеха препасан меч през кръста и така строяха; а до мене беше тръбачът. 13 Тогава казах на предводителите, знатните и останалия народ: „Работата е много и се простира надалече, а ние сме разпръснати по стената далече един от друг. 14 Затова откъдето чуете зов на тръба, там се събирайте при мене. Нашият Бог ще се сражава с нас.“
15 Така продължихме да работим. Половината от хората стояха на строежа с копията си от зазоряване, докато изгреят звездите. 16 В същото време наредих на хората да нощуват заедно с помощниците си в Йерусалим, така че нощем да ни бъдат стража, а денем да работят. 17 И така нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито стражите, които ме придружаваха, никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше в готовност оръжието си дори когато отиваше за вода.
Неемия 4
Bulgarian Bible
4 А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.
2 И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?
3 А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена.
4 Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.
5 Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.
6 Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината от височината си; защото людете имаха присърце работата.
7 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;
8 и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.
9 А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.
10 Но Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.
11 А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.
12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.
13 Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
14 И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.
15 А когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.
16 И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха* целия Юдов дом.
17 Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата си с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;
18 и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене.
19 И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;
20 затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог воюва за нас.
21 Така карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.
22 И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.
23 И тъй, нито аз, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже, когато отиваше на водата да се мие.
Неемия 4
Библия, синодално издание
4 (A)Като чу Санавалат, че зидаме стените, разсърди се и досаждаше много и се подиграваше с иудеите;
2 и думаше пред братята си и пред самарийските военни люде, като казваше: какво правят тия клети иудеи? Нима ще им позволят това? Нима те ще принасят жертви? Нима ще свършат някогаш? Нима ще съживят камъните из купищата прах, и при това обгорени?
3 (B)А до него Товия, амонитец, каза: нека ги зидат; ще мине лисица и ще срине каменните им стени.
4 Чуй, Боже наш, в какво сме презрение, и обърни тая тяхна гавра върху главите им, предай ги на презрение в земя на пленство,
5 (C)не прикривай беззаконията им, и грехът им да не бъде загладен пред лицето Ти, понеже те огорчиха зидащите.
6 Ние все пак градихме стената, и цялата стена нависоко биде свързана до половината ѝ. И на народа беше присърце да работи.
7 Като чуха Санавалат и Товия, и араби, и амонитци, и азотци, че иерусалимските стени се възстановяват, че повредите взеха да се изпълват, много се разгневиха.
8 И сговориха се да идат заедно да воюват против Иерусалим и да го разрушат.
9 А ние се молехме на нашия Бог и поставяхме насреща им стража денем и нощем, за да се спасим от тях.
10 Но иудеите казаха: ослабна силата на носачите, а пръстта от срутеното е много; не можем да градим стената.
11 А пък неприятелите наши казваха: не ще усетят и не ще видят, как изведнъж: ще влезем помежду им, ще ги избием, и ще спрем работата.
12 Като идваха иудеите, които живееха до тях, и ни думаха десетина пъти от всички места, че ще ни нападнат,
13 тогава по ниските места на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
14 (D)Па обгледах и станах, та казах на първенците и началниците и на останалия народ: не бойте се от тях; помнете Господа велики и страшни и се бийте за братята си, за синовете си, за дъщерите си, за жените си и за къщите си.
15 (E)Като чуха нашите неприятели, че нам е известно, какво кроят, тогава Бог развали техния заговор, и ние всички се върнахме при стената, всеки на своята работа.
16 От оня ден половината младежи при мене се занимаваха с работа, а другата им половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони; а началниците им бяха зад целия дом Иудин.
17 Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с друга държаха копие.
18 Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха. А до мене беше тръбачът.
19 И казах на първенците и началниците и на останалия народ: работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от други;
20 (F)затова, отдето чуете тръбния звук, в него място се събирайте при нас: Бог наш ще се сражава за нас.
21 Тъй карахме работата; и половината държаха копия откато се зора сипне, докато звезди излязат.
22 Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Иерусалим всички със слугите си, – и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа.
23 И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
