Add parallel Print Page Options

14 (A)В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса

и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.

(B)Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,

понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.

И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.

А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;

затова той с клетва ѝ обеща да даде, каквото и да поиска.

А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.

10 И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.

11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.

13 (C)Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.

14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.

15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.

16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.

17 (D)А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.

18 Той рече: донесете Ми ги тука.

19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.

20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;

21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.

22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

23 (E)И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.

24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.

25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.

26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.

27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!

28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.

29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;

30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!

31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?

32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.

33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!

34 (F)И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.

36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.

Ирод мисли, че Исус е Йоан Кръстител

(Мк. 6:14-29; Лк. 9:7-9)

14 По това време Ирод, управителят на Галилея, чу това, което хората говореха за Исус и каза на слугите си: „Този човек е Йоан Кръстител. Сигурно е възкръснал от мъртвите и затова може да върши тези чудеса.“

Убийството на Йоан Кръстител

Ирод бе заповядал да арестуват Йоан и бе накарал да го оковат във вериги и хвърлят в затвора. Причината за това бе Иродиада — съпругата на брат му Филип. Йоан непрекъснато му повтаряше: „Не е редно ти да живееш с нея“, затова Ирод искаше да го убие, но се страхуваше от тълпата, защото тя считаше Йоан за пророк.

На празненството по повод рождения ден на Ирод дъщерята на Иродиада танцуваше за него и гостите му и той бе толкова доволен от нея, че обеща с клетва да й даде каквото тя пожелае. Майка й я подучи какво да поиска и тя каза на Ирод: „Дай ми главата на Йоан Кръстител на този поднос.“ Царят се наскърби, но заради клетвите, които бе дал пред гостите си, заповяда да изпълнят молбата. 10 Той изпрати хора в затвора да обезглавят Йоан. 11 Те донесоха главата му на поднос и я дадоха на момичето, а то я отнесе на майка си. 12 Учениците на Йоан дойдоха да приберат тялото му и го погребаха, а после отидоха и съобщиха на Исус.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14)

13 Когато чу какво се е случило с Йоан, Исус седна в една лодка и се отправи към безлюдно място, за да остане сам. Но когато хората разбраха това, излязоха от градовете си и го последваха по суша до мястото, към което се беше отправил. 14 Когато слезе на брега, Исус видя огромна тълпа от хора, съжали ги и излекува болните им.

15 Вечерта учениците дойдоха при него и му казаха: „Вече е много късно, а мястото е необитавано. Отпрати хората, за да могат да отидат по селата и да си купят храна.“

16 Исус отвърна: „Няма нужда да си отиват. Вие ги нахранете.“

17 Учениците отговориха: „Но ние имаме само пет хляба и две риби.“

18 Той им каза: „Донесете ми ги!“ 19 След това нареди на хората да насядат върху тревата и като взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благодари на Бога. После разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората. 20 Всички ядоха до насита, а след това учениците събраха останалата храна и напълниха дванадесет кошници. 21 Тези, които ядоха, бяха около пет хиляди души, без да се броят жените и децата.

Исус върви по водата

(Мк. 6:45-52; Йн. 6:16-21)

22 Веднага след това Исус накара учениците да се качат в лодката и им каза да отидат на другия бряг на Галилейското езеро, а той остана, за да отпрати хората. 23 След като се сбогува с тях, Исус се качи на хълма сам да се моли. С настъпването на вечерта той все още беше там сам. 24 По това време лодката вече се бе отдалечила от брега, люшкана от силни вълни и насрещен вятър. 25 Между три и шест часа сутринта Исус дойде при учениците си, като ходеше по водата. 26 Когато го видяха да върви по водата, те се ужасиха и казваха: „Призрак!“, викайки от страх.

27 Но Исус бързо им заговори: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“

28 Тогава Петър каза: „Господи, ако това си ти, кажи ми да дойда при теб по водата.“

29 „Ела!“ — каза Исус и Петър слезе от лодката и тръгна по водата към него. 30 Но когато видя силния вятър, се изплаши, започна да потъва и извика: „Господи, спаси ме!“

31 Веднага Исус протегна ръка, хвана го и му каза: „Много малка ти е вярата! Защо се усъмни?“

32 След като Петър и Исус влязоха в лодката, вятърът утихна. 33 Тогава учениците в лодката паднаха на колене пред Исус и казаха: „Ти наистина си Божият Син!“

Исус излекува много болни хора

(Мк. 6:53-56)

34 След като пресякоха езерото, стигнаха до брега при Генисарет. 35 Когато местните жители познаха Исус, разгласиха вестта за пристигането му из цялата област. Хората доведоха при него всички болни 36 и го молеха да им позволи само да докоснат края на дрехата му. И всички болни, които я допряха, бяха излекувани.