Add parallel Print Page Options

14 (A)В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса

и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.

(B)Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,

понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.

И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.

А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;

затова той с клетва ѝ обеща да даде, каквото и да поиска.

А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.

10 И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.

11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.

13 (C)Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.

14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.

15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.

16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.

17 (D)А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.

18 Той рече: донесете Ми ги тука.

19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.

20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;

21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.

22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

23 (E)И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.

24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.

25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.

26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.

27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!

28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.

29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;

30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!

31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?

32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.

33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!

34 (F)И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.

36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.

14 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, <който се носеше> за Исуса;

и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред <събраните> и угоди на Ирода.

Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

10 И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

13 И Исус, като чу <това>, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

22 И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23 И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30 Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

34 И като преминаха <езерото>, дойдоха в генисаретската земя.

35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

14 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;

и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;

понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.

Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.

Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

10 И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.

11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

13 А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.

16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17 А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

22 И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23 И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26 А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27 И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30 Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

34 И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.

35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

John the Baptist Beheaded(A)

14 At that time Herod(B) the tetrarch heard the reports about Jesus,(C) and he said to his attendants, “This is John the Baptist;(D) he has risen from the dead! That is why miraculous powers are at work in him.”

Now Herod had arrested John and bound him and put him in prison(E) because of Herodias, his brother Philip’s wife,(F) for John had been saying to him: “It is not lawful for you to have her.”(G) Herod wanted to kill John, but he was afraid of the people, because they considered John a prophet.(H)

On Herod’s birthday the daughter of Herodias danced for the guests and pleased Herod so much that he promised with an oath to give her whatever she asked. Prompted by her mother, she said, “Give me here on a platter the head of John the Baptist.” The king was distressed, but because of his oaths and his dinner guests, he ordered that her request be granted 10 and had John beheaded(I) in the prison. 11 His head was brought in on a platter and given to the girl, who carried it to her mother. 12 John’s disciples came and took his body and buried it.(J) Then they went and told Jesus.

Jesus Feeds the Five Thousand(K)(L)

13 When Jesus heard what had happened, he withdrew by boat privately to a solitary place. Hearing of this, the crowds followed him on foot from the towns. 14 When Jesus landed and saw a large crowd, he had compassion on them(M) and healed their sick.(N)

15 As evening approached, the disciples came to him and said, “This is a remote place, and it’s already getting late. Send the crowds away, so they can go to the villages and buy themselves some food.”

16 Jesus replied, “They do not need to go away. You give them something to eat.”

17 “We have here only five loaves(O) of bread and two fish,” they answered.

18 “Bring them here to me,” he said. 19 And he directed the people to sit down on the grass. Taking the five loaves and the two fish and looking up to heaven, he gave thanks and broke the loaves.(P) Then he gave them to the disciples, and the disciples gave them to the people. 20 They all ate and were satisfied, and the disciples picked up twelve basketfuls of broken pieces that were left over. 21 The number of those who ate was about five thousand men, besides women and children.

Jesus Walks on the Water(Q)(R)

22 Immediately Jesus made the disciples get into the boat and go on ahead of him to the other side, while he dismissed the crowd. 23 After he had dismissed them, he went up on a mountainside by himself to pray.(S) Later that night, he was there alone, 24 and the boat was already a considerable distance from land, buffeted by the waves because the wind was against it.

25 Shortly before dawn Jesus went out to them, walking on the lake. 26 When the disciples saw him walking on the lake, they were terrified. “It’s a ghost,”(T) they said, and cried out in fear.

27 But Jesus immediately said to them: “Take courage!(U) It is I. Don’t be afraid.”(V)

28 “Lord, if it’s you,” Peter replied, “tell me to come to you on the water.”

29 “Come,” he said.

Then Peter got down out of the boat, walked on the water and came toward Jesus. 30 But when he saw the wind, he was afraid and, beginning to sink, cried out, “Lord, save me!”

31 Immediately Jesus reached out his hand and caught him. “You of little faith,”(W) he said, “why did you doubt?”

32 And when they climbed into the boat, the wind died down. 33 Then those who were in the boat worshiped him, saying, “Truly you are the Son of God.”(X)

34 When they had crossed over, they landed at Gennesaret. 35 And when the men of that place recognized Jesus, they sent word to all the surrounding country. People brought all their sick to him 36 and begged him to let the sick just touch the edge of his cloak,(Y) and all who touched it were healed.