Add parallel Print Page Options

20 (A)Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,

и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;

като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,

па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.

Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото,

А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?

Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.

А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.

И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.

10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;

11 и като получиха, зароптаха против стопанина

12 и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.

13 А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?

14 Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;

15 нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?

16 (B)Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

17 И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:

18 (C)ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт;

19 (D)и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне.

20 (E)Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него.

21 А Той ѝ рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.

22 (F)Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.

23 И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.

24 (G)И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.

25 А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,

26 между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;

27 и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб,

28 (H)както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

29 (I)И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ.

30 (J)И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!

31 А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!

32 Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя?

33 Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни.

34 А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.

20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

А, като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите.

И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?

16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:

18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.

23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам<, а ще се даде на ония>, за които е било приготвено от Отца Ми.

24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

31 А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!

32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.