Font Size
Марк 6
Библия, ревизирано издание
Марк 6
Библия, ревизирано издание
Исус отново в Назарет
6 (A)И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.
2 (B)И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?
3 (C)Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.
4 (D)А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.
5 (E)И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.
6 (F)И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше.
Изпращането на дванадесетте ученици
7 (G)И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.
8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;
9 (H)но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.
10 (I)И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.
11 (J)А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 (K)Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха.
Убиването на Йоан Кръстител
14 (L)А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.
15 (M)А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци.
16 (N)Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.
17 (O)Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.
18 (P)Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 (Q)защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 (R)И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.
23 (S)И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.
24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.
25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.
26 (T)И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.
27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата
28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
30 (U)И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.
31 (V)А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.
32 (W)И отидоха с лодката на уединено място насаме.
33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.
34 (X)И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.
35 (Y)И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.
36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 (Z)А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?
38 (AA)Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.
39 Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици – по сто и по петдесет.
41 (AB)След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.
44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
Исус Христос ходи по водата
45 (AC)И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.
46 (AD)След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.
47 (AE)И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.
52 (AF)Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
Излекуване на болни в Генисаретските околности
53 (AG)И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха;
55 (AH)и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.
56 (AI)И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
Марк 6
Bulgarian Bible
Марк 6
Bulgarian Bible
6 И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
2 О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.
3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
8 И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
9 но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.
10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
14 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.
15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.
16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
18 Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
21 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.
25 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.
26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
27 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
30 И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.
33 А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.
34 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44 А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
53 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;
55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
Марк 6
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Марк 6
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Исус отива в родния си град
(Мат. 13:53-58; Лк. 4:16-30)
6 Исус излезе от къщата и отиде в родния си град, следван от учениците си. 2 Когато настъпи съботният ден, той започна да поучава в синагогата и много хора бяха удивени от думите му. „Откъде е получил това учение? — казваха те. — Каква е тази мъдрост и кой му я даде? Как ръцете му имат такава сила да вършат чудеса? 3 Нима той не е дърводелецът — синът на Мария и братът на Яков, Йосия, Юда и Симон? И тези тук сред нас не са ли сестрите му?“ И хората отказаха да го приемат.
4 Исус им каза: „Пророкът навсякъде е на почит освен в родния си град, между роднините си и в собствения си дом.“ 5 И той не можа да извърши там никакво чудо с изключение на това, че излекува няколко болни, като положи ръцете си върху тях. 6 Исус беше удивен, че хората нямаха вяра.
Исус изпраща апостолите си да проповядват
(Мат. 10:1,5-15; Лк. 9:1-6)
След това отиде да проповядва из околните села. 7 Той извика при себе си дванадесетте апостола и започна да ги изпраща по двама, като им даваше власт над злите духове. 8 Нареди им: „Не взимайте нищо за из път освен тояга — нито хляб, нито торба, нито пари в поясите си. 9 Обуйте сандали и вземете само дрехите, които са на вас. 10 Като влезете в някоя къща, останете там, докато си тръгнете от онзи град. 11 Ако някъде не ви приемат или не искат да ви слушат, тръгнете си и на излизане оттам изтърсете праха от краката си.[a] Това ще им бъде като предупреждение.“
12 Апостолите тръгнаха и започнаха да проповядват на хората да се покаят. 13 Те прогониха много демони, помазаха много болни със зехтин и ги излекуваха.
Ирод мисли, че Исус е Йоан Кръстител
(Мат. 14:1-12; Лк. 9:7-9)
14 Цар Ирод чу за Исус, тъй като името му стана широко известно. Някои хора казваха: „Той е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова може да извършва тези чудеса.“ 15 Други разправяха: „Той е Илия“, а трети приказваха: „Той е пророк, като пророците от древността.“
16 Но когато Ирод чу за това, каза: „Йоан, когото аз обезглавих, е възкръснал от мъртвите.“
Убийството на Йоан Кръстител
17 Самият Ирод беше заповядал на войниците си да заловят Йоан и да го хвърлят в затвора заради жена си Иродиада, която преди да се омъжи за него, беше жена на брат му Филип. 18 Йоан непрекъснато повтаряше на Ирод: „Не е редно да живееш с жената на брат си.“ 19 Иродиада го намрази и искаше да го убие, но не можеше, 20 защото Ирод се страхуваше от Йоан, понеже знаеше, че е праведен и свят човек, и го пазеше. Ирод обичаше да слуша проповедите на Йоан, макар че думите му силно го смущаваха.
21 Най-накрая Иродиада издебна удобен момент. По случай рождения си ден Ирод устрои пир за своите висши управници, хилядниците и най-видните хора в Галилея. 22 На тържеството дойде и дъщерята на Иродиада, която танцува пред всички. Ирод и гостите му бяха много доволни и царят й каза: „Искай от мен каквото си пожелаеш и аз ще ти го дам.“ 23 И обеща тържествено: „Ще ти дам каквото и да ме помолиш, дори и това да е половината ми царство.“
24 Девойката излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“
„Поискай главата на Йоан Кръстител“ — отговори майка й.
25 Девойката бързо се върна при царя и му каза: „Искам веднага да ми донесат на поднос главата на Йоан Кръстител.“
26 Царят много се натъжи, но заради клетвите си, които беше дал пред присъстващите, не искаше да й откаже 27 и веднага изпрати един войник със заповед да донесе главата на Йоан. Той отиде в затвора, отсече главата му, 28 после я донесе на поднос и я подаде на девойката, а тя я даде на майка си. 29 Когато научиха за това, учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха.
Исус нахранва повече от 5000 души
(Мат. 14:13-21; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14)
30 Апостолите се върнаха, наобиколиха Исус и му заразказваха всичко, което бяха извършили и поучавали. 31 Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“
32 Качиха се на една лодка и отидоха сами на необитавано място. 33 Докато пътуваха обаче, много хора ги видяха и като ги разпознаха, хукнаха пеша по брега от всички градове и пристигнаха там преди тях. 34 Когато слезе от лодката, Исус видя огромната тълпа и му дожаля за хората, понеже приличаха на овце без пастир. И започна да ги поучава за много неща.
35 Тъй като вече ставаше късно, учениците на Исус дойдоха при него и му казаха: „Мястото е необитавано, а вече е късно. 36 Отпрати хората да отидат в близките стопанства и села, за да си купят нещо за ядене.“
37 Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“
Те му казаха: „Ще ни трябват двеста динария, за да купим достатъчно хляб за всички тези хора!“
38 Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“
Те преброиха хляба и казаха: „Имаме пет хляба и две риби.“
39 Тогава Исус нареди на учениците си да кажат на хората да седнат на групи върху зелената трева. 40 И те насядаха на групи от петдесет и сто души. 41 Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците да го раздадат на хората. А също раздели двете риби между всички. 42 Всички ядоха и се нахраниха, 43 а с останалите къшеи хляб и риба напълниха дванадесет кошници. 44 Тези, които ядоха, бяха пет хиляди мъже.
Исус върви по водата
(Мат. 14:22-33; Йн. 6:16-21)
45 След това веднага Исус накара учениците си да се качат в лодката и докато той отпрати тълпата, те да тръгнат за Витсаида, на отсрещния бряг на езерото. 46 След като изпрати всички, Исус се качи на хълма да се помоли.
47 С настъпването на вечерта лодката беше все още по средата на езерото, а Исус стоеше сам на брега. 48 Той видя, че учениците му трудно гребат, защото духаше насрещен вятър. Някъде между три и шест часа сутринта Исус ги настигна, ходейки по водата с намерение да ги отмине. 49 Учениците му, като го видяха да върви по водата, го помислиха за призрак и завикаха от страх. 50 Всички го видяха и бяха ужасени. Исус веднага се обърна към тях и каза: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“ 51 После се качи в лодката при тях и вятърът веднага утихна. А учениците му бяха напълно слисани, 52 защото не бяха проумели чудото с хляба и сърцата им бяха закоравели.
Исус излекува много болни хора
(Мат. 14:34-36)
53 Прекосявайки езерото, те пристигнаха в Генисарет и завързаха лодката на брега. 54 Щом слязоха от нея, хората веднага познаха Исус. 55 Те се разтичаха из цялата околност и започнаха да водят при него болните на носилки навсякъде, където чуеха, че се намира. 56 Където и да отидеше — в села, градове или стопанства — навсякъде хората изнасяха болните по пазарите и се молеха на Исус да им позволи да докоснат поне края на дрехата му. И всеки, който се допираше до него, оздравяваше.
Footnotes
- Марк 6:11 изтърсете праха от краката си Израз на презрение. Предупреждение за прекратяване на всякакви връзки с тях.
Mác 6
New Vietnamese Bible
Mác 6
New Vietnamese Bible
Đức Giê-su Trở Về Na-xa-rét(A)
6 Đức Giê-su rời khỏi nơi đó trở về quê hương, các môn đệ cùng theo Ngài. 2 Đến ngày Sa-bát, Ngài bắt đầu giảng dạy trong hội đường, nhiều người nghe Ngài giảng nên ngạc nhiên hỏi: “Nhờ đâu ông này được như vậy? Sao ông ấy sáng suốt đến thế? Sao ông ấy có thể làm được những phép lạ như vậy? 3 Ông này chẳng phải là người thợ mộc, con trai bà Ma-ri, anh em với Gia-cơ, Giô-sép, Giu-đa và Si-môn sao? Các em ông ấy chẳng ở giữa vòng chúng ta đây sao?” Vì thế họ bực tức với Ngài.
4 Đức Giê-su bảo họ: “Có tiên tri nào được tôn trọng tại quê hương, giữa vòng bà con, và nhà mình đâu!” 5 Tại đó Ngài không thể làm được việc quyền năng nào, ngoại trừ đặt tay chữa lành một vài người bệnh. 6 Chúa ngạc nhiên vì lòng không tin của họ.
Công Tác Của Mười Hai Sứ Đồ(B)
Đức Giê-su đi khắp các làng quanh đó giảng dạy. 7 Ngài gọi mười hai sứ đồ đến, sai họ đi từng toán hai người và ban cho họ quyền uy trên các tà linh.
8 Ngài truyền bảo họ đừng mang gì theo khi đi đường, ngoại trừ một cây gậy; không lương thực, không túi xách, không một đồng xu giắt lưng,[a] nhưng chỉ mang dép 9 và đừng mặc hai áo choàng. 10 Ngài dặn: “Hễ nhà nào các con vào hãy cứ ở đó cho đến khi ra đi. 11 Nơi nào không tiếp hoặc không chịu nghe lời các con, hãy ra khỏi chỗ đó, phủi bụi nơi chân mình để làm bằng chứng cảnh cáo[b] họ.”
12 Các sứ đồ lên đường, truyền giảng Phúc Âm, kêu gọi người ta ăn năn hối cải. 13 Họ đuổi nhiều quỷ, xức dầu và chữa lành nhiều người bệnh.
Cái Chết Của Giăng Báp-tít(C)
14 Vua Hê-rốt nghe đồn về Đức Giê-su vì danh tiếng Ngài đồn ra khắp nơi. Một số người nói: “Giăng chết rồi mà nay sống lại, nên mới làm được những phép lạ ấy.”
15 Một số khác bảo: “Đấy là Ê-li,” một số khác nữa nói: “Đây là một tiên tri cũng như các tiên tri của Chúa.”
16 Nhưng khi nghe vậy, vua Hê-rốt bảo rằng: “Đây chính là Giăng mà ta đã truyền chém, nay sống lại.”
17 Số là vua Hê-rốt đã sai bắt Giăng xiềng vào ngục, vì cớ Hê-rô-đia, vợ của Phi-líp, em vua và vua đã cưới nàng. 18 Vì Giăng đã can vua không nên lấy Hê-rô-đia, vợ Phi-líp, em mình, một việc làm trái luật. 19 Nên bà Hê-rô-đia căm giận muốn giết Giăng nhưng không làm gì được. 20 Vì vua Hê-rốt sợ Giăng, biết ông là người chính trực và thánh thiện, nên tìm cách bảo vệ ông. Vua rất thích nghe lời Giăng, dù mỗi khi nghe, Vua thường bối rối.
21 Thời cơ đã đến: Nhân lễ sinh nhật, vua Hê-rốt mở tiệc thết triều thần, bá quan văn võ và các thân hào, nhân sĩ miền Ga-li-lê. 22 Con gái bà Hê-rô-đia vào trình diễn một vũ khúc làm vua Hê-rốt và các khách dự tiệc say mê, nên vua bảo nàng rằng: “Con muốn gì, cứ xin trẫm sẽ ban cho.” 23 Vua lại còn thề: “Con xin gì trẫm cũng ban, dù cả nửa giang san cũng được.”
24 Cô gái liền ra hỏi mẹ: “Con nên xin gì đây?” Mẹ cô bảo: “Cái đầu của Giăng Báp-tít.”
25 Cô gái vội vã trở vào, tâu với vua: “Xin bệ hạ cái đầu của Giăng Báp-tít để trên mâm.”
26 Vua rất buồn, nhưng đã lỡ thề trước mặt quan khách nên không thể từ chối. 27 Vua liền sai một đao phủ, truyền đem đầu Giăng đến. Người ấy vào ngục chém đầu Giăng, 28 rồi để đầu trên mâm mà đem cho cô gái, và cô gái trao lại cho mẹ. 29 Hay tin ấy, các môn đệ của Giăng đến lấy thi hài người về chôn cất.
Chúa Hóa Bánh Cho Năm Ngàn Người Ăn(D)
30 Các sứ đồ nhóm họp cùng Đức Giê-su và tường trình cho Ngài mọi điều họ đã thực hiện và dạy. 31 Ngài bảo họ rằng: “Các con hãy lui vào nơi thanh vắng để nghỉ ngơi một chút.” Vì kẻ đi người lại đông đúc, đến nỗi họ không có thì giờ ăn uống.
32 Ngài và các môn đệ lên thuyền đi đến một nơi thanh vắng. 33 Nhiều người thấy vậy và nhận biết chỗ đó nên từ các thành thị kéo nhau chạy bộ tới trước. 34 Vừa ra khỏi thuyền, Ngài thấy đoàn dân đông đúc thì động lòng thương xót, vì họ như chiên không có người chăn. Ngài bắt đầu dạy họ nhiều điều.
35 Trời đã xế chiều, các môn đệ đến thưa với Ngài rằng: “Đây là nơi vắng vẻ và đã gần tối, 36 xin Thầy cho dân chúng về để họ vào các làng xóm quanh đây mua gì để ăn.”
37 Nhưng Ngài đáp: “Chính các con hãy cho họ ăn.” Môn đệ thưa: “Chúng con phải đi mua đến hai trăm đồng đê-na-ri[c] bánh cho họ ăn sao?”
38 Ngài bảo: “Các con đi xem thử ở đây có bao nhiêu bánh?” Khi đã xem xét xong, họ thưa: “Có năm cái bánh và hai con cá.”
39 Ngài truyền cho các môn đệ bảo dân chúng ngồi thành từng nhóm trên cỏ xanh. 40 Họ ngồi xuống từng nhóm, nhóm thì một trăm, nhóm thì năm mươi. 41 Đức Giê-su cầm năm cái bánh và hai con cá, ngước mắt lên trời, cảm tạ Đức Chúa Trời rồi bẻ bánh đưa cho các môn đệ để phân phát cho dân chúng, Ngài cũng chia hai con cá cho mọi người. 42 Ai nấy đều ăn no nê. 43 Bánh và cá còn thừa đựng đầy mười hai giỏ. 44 Trong số người ăn có khoảng năm ngàn người đàn ông.
Chúa Đi Trên Mặt Biển(E)
45 Đức Giê-su liền truyền cho các môn đệ lên thuyền, qua phía thành Bết-sai-đa trước, rồi Ngài giải tán dân chúng. 46 Khi họ đã ra về, Ngài lên núi cầu nguyện.
47 Tối đến, thuyền ra giữa biển, còn một mình Ngài trên bờ. 48 Ngài thấy các môn đệ chèo chống vất vả vì gió ngược. Khoảng bốn giờ sáng đêm ấy Ngài đi bộ trên mặt biển đến cùng họ và định vượt qua họ. 49 Các môn đệ thấy Ngài đi trên mặt biển thì tưởng là ma nên kêu la thất thanh, 50 vì ai nấy đều trông thấy và hoảng sợ.
Nhưng Ngài liền bảo họ: “Hãy yên tâm, Ta đây, đừng sợ!” 51 Ngài vừa bước lên thuyền với họ thì gió lặng yên. Mọi người đều kinh ngạc, 52 vì họ vẫn không hiểu phép lạ hóa bánh và lòng họ còn cứng cỏi.
Chúa Chữa Bệnh Tại Ghê-nê-sa-rết(F)
53 Qua bờ bên kia, Đức Giê-su và các môn đệ cặp bến Ghê-nê-sa-rết. 54 Vừa ra khỏi thuyền, dân chúng đã nhận biết Ngài. 55 Họ chạy ngược xuôi khắp vùng, hễ nghe Ngài ở đâu thì khiêng những người bệnh nằm trên cáng đến đó. 56 Bất cứ nơi nào Ngài đến, dù làng mạc, thành phố hay thôn quê, người ta đều đem người bệnh lại các khu họp chợ và nài xin Ngài cho họ chỉ sờ vào gấu áo Ngài. Bao nhiêu người sờ đến Ngài, đều được lành cả.
Mark 6
New International Version
Mark 6
New International Version
A Prophet Without Honor(A)
6 Jesus left there and went to his hometown,(B) accompanied by his disciples. 2 When the Sabbath came,(C) he began to teach in the synagogue,(D) and many who heard him were amazed.(E)
“Where did this man get these things?” they asked. “What’s this wisdom that has been given him? What are these remarkable miracles he is performing? 3 Isn’t this the carpenter? Isn’t this Mary’s son and the brother of James, Joseph,[a] Judas and Simon?(F) Aren’t his sisters here with us?” And they took offense at him.(G)
4 Jesus said to them, “A prophet is not without honor except in his own town, among his relatives and in his own home.”(H) 5 He could not do any miracles there, except lay his hands on(I) a few sick people and heal them. 6 He was amazed at their lack of faith.
Jesus Sends Out the Twelve(J)
Then Jesus went around teaching from village to village.(K) 7 Calling the Twelve to him,(L) he began to send them out two by two(M) and gave them authority over impure spirits.(N)
8 These were his instructions: “Take nothing for the journey except a staff—no bread, no bag, no money in your belts. 9 Wear sandals but not an extra shirt. 10 Whenever you enter a house, stay there until you leave that town. 11 And if any place will not welcome you or listen to you, leave that place and shake the dust off your feet(O) as a testimony against them.”
12 They went out and preached that people should repent.(P) 13 They drove out many demons and anointed many sick people with oil(Q) and healed them.
John the Baptist Beheaded(R)(S)
14 King Herod heard about this, for Jesus’ name had become well known. Some were saying,[b] “John the Baptist(T) has been raised from the dead, and that is why miraculous powers are at work in him.”
15 Others said, “He is Elijah.”(U)
And still others claimed, “He is a prophet,(V) like one of the prophets of long ago.”(W)
16 But when Herod heard this, he said, “John, whom I beheaded, has been raised from the dead!”
17 For Herod himself had given orders to have John arrested, and he had him bound and put in prison.(X) He did this because of Herodias, his brother Philip’s wife, whom he had married. 18 For John had been saying to Herod, “It is not lawful for you to have your brother’s wife.”(Y) 19 So Herodias nursed a grudge against John and wanted to kill him. But she was not able to, 20 because Herod feared John and protected him, knowing him to be a righteous and holy man.(Z) When Herod heard John, he was greatly puzzled[c]; yet he liked to listen to him.
21 Finally the opportune time came. On his birthday Herod gave a banquet(AA) for his high officials and military commanders and the leading men of Galilee.(AB) 22 When the daughter of[d] Herodias came in and danced, she pleased Herod and his dinner guests.
The king said to the girl, “Ask me for anything you want, and I’ll give it to you.” 23 And he promised her with an oath, “Whatever you ask I will give you, up to half my kingdom.”(AC)
24 She went out and said to her mother, “What shall I ask for?”
“The head of John the Baptist,” she answered.
25 At once the girl hurried in to the king with the request: “I want you to give me right now the head of John the Baptist on a platter.”
26 The king was greatly distressed, but because of his oaths and his dinner guests, he did not want to refuse her. 27 So he immediately sent an executioner with orders to bring John’s head. The man went, beheaded John in the prison, 28 and brought back his head on a platter. He presented it to the girl, and she gave it to her mother. 29 On hearing of this, John’s disciples came and took his body and laid it in a tomb.
Jesus Feeds the Five Thousand(AD)(AE)
30 The apostles(AF) gathered around Jesus and reported to him all they had done and taught.(AG) 31 Then, because so many people were coming and going that they did not even have a chance to eat,(AH) he said to them, “Come with me by yourselves to a quiet place and get some rest.”
32 So they went away by themselves in a boat(AI) to a solitary place. 33 But many who saw them leaving recognized them and ran on foot from all the towns and got there ahead of them. 34 When Jesus landed and saw a large crowd, he had compassion on them, because they were like sheep without a shepherd.(AJ) So he began teaching them many things.
35 By this time it was late in the day, so his disciples came to him. “This is a remote place,” they said, “and it’s already very late. 36 Send the people away so that they can go to the surrounding countryside and villages and buy themselves something to eat.”
37 But he answered, “You give them something to eat.”(AK)
They said to him, “That would take more than half a year’s wages[e]! Are we to go and spend that much on bread and give it to them to eat?”
38 “How many loaves do you have?” he asked. “Go and see.”
When they found out, they said, “Five—and two fish.”(AL)
39 Then Jesus directed them to have all the people sit down in groups on the green grass. 40 So they sat down in groups of hundreds and fifties. 41 Taking the five loaves and the two fish and looking up to heaven, he gave thanks and broke the loaves.(AM) Then he gave them to his disciples to distribute to the people. He also divided the two fish among them all. 42 They all ate and were satisfied, 43 and the disciples picked up twelve basketfuls of broken pieces of bread and fish. 44 The number of the men who had eaten was five thousand.
Jesus Walks on the Water(AN)(AO)
45 Immediately Jesus made his disciples get into the boat(AP) and go on ahead of him to Bethsaida,(AQ) while he dismissed the crowd. 46 After leaving them, he went up on a mountainside to pray.(AR)
47 Later that night, the boat was in the middle of the lake, and he was alone on land. 48 He saw the disciples straining at the oars, because the wind was against them. Shortly before dawn he went out to them, walking on the lake. He was about to pass by them, 49 but when they saw him walking on the lake, they thought he was a ghost.(AS) They cried out, 50 because they all saw him and were terrified.
Immediately he spoke to them and said, “Take courage! It is I. Don’t be afraid.”(AT) 51 Then he climbed into the boat(AU) with them, and the wind died down.(AV) They were completely amazed, 52 for they had not understood about the loaves; their hearts were hardened.(AW)
53 When they had crossed over, they landed at Gennesaret and anchored there.(AX) 54 As soon as they got out of the boat, people recognized Jesus. 55 They ran throughout that whole region and carried the sick on mats to wherever they heard he was. 56 And wherever he went—into villages, towns or countryside—they placed the sick in the marketplaces. They begged him to let them touch even the edge of his cloak,(AY) and all who touched it were healed.
Библия, ревизирано издание (BPB) 
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Bulgarian Bible (BULG)
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
New Vietnamese Bible (NVB)
New Vietnamese Bible. Used by permission of VBI (www.nvbible.org)
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.