Марк 12
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Бог изпраща своя Син
(Мат. 21:33-46; Лк. 20:9-19)
12 Исус използваше притчи, за да поучава хората: „Един човек засадил лозе, оградил го с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на няколко земеделеца и заминал. 2 Дошло време за гроздобер и стопанинът на лозето изпратил при земеделците един от слугите си, за да си вземе от тях своя дял от реколтата. 3 Но земеделците хванали слугата, набили го и го върнали с празни ръце. 4 Стопанинът пак изпратил друг слуга, но и него удряли по главата и обиждали. 5 След това изпратил още един, когото убили. Изпратил още много слуги, някои от които земеделците били, а други — убили.
6 Останал само още един: неговият любим син. Той бил последният човек, когото стопанинът можел да изпрати при земеделците. „Не могат да не покажат уважение към сина ми“, мислел си той. 7 Но лозарите си казали: „Това е наследникът. Ако го убием, лозето ще бъде наше.“ 8 Хванали го, убили го и изхвърлили трупа извън лозето.
9 Какво ще направи тогава господарят на лозето? Ще дойде, ще убие земеделците и ще даде лозето на други да го работят. 10 Нали сте чели Писанието:
«Камъкът, който зидарите отхвърлиха,
стана крайъгълен камък.
11 Господ извърши това
и то е чудесно в нашите очи.»“(A)
12 Юдейските водачи разбраха, че Исус разказа тази притча за тях. Те започнаха да търсят начин да го арестуват, но се страхуваха от народа. Затова го оставиха и си тръгнаха.
Някои водачи се опитват да подведат Исус
(Мат. 22:15-22; Лк. 20:20-26)
13 По-късно изпратиха при Исус няколко фарисеи и иродиани, за да го подведат да каже нещо грешно. 14 Те отидоха при него и му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и не се страхуваш от това, което другите мислят. За теб всички хора са равни и ти поучаваш истината за Божия път. Кажи ни: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не? Длъжни ли сме да плащаме или не?“
15 Но като знаеше лицемерието им, Исус им каза: „Защо се опитвате да ме хванете натясно? Донесете ми да видя един динарий.“ 16 Дадоха му монета и Исус попита: „Чий е този образ и чие име е написано върху нея?“ „На цезаря“ — отговориха те.
17 Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога.“ Хората се удивиха на отговора му.
Някои садукеи се опитват да подведат Исус
(Мат. 22:23-33; Лк. 20:27-40)
18 Тогава при Исус дойдоха няколко садукеи (садукеите не вярват във възкресението) и го попитаха: 19 „Учителю, Моисей е написал за нас, че ако нечий брат умре, без да е оставил деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата, за да създаде потомство за брат си.[a] 20 И така, имало седем братя. Първият се оженил, но умрял, без да остави деца. 21 Вторият се оженил за вдовицата на брат си, но също умрял, без да остави потомство. Същото се случило и с третия брат. 22 Никой от седемте братя не оставил деца. След всички починала и жената. 23 Тогава, чия съпруга ще бъде тя при възкресението — нали и седемте са били женени за нея?“
24 Исус им каза: „Затова се заблуждавате: защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. 25 Когато хората възкръснат, те няма да се женят или омъжват — всички ще бъдат като ангелите в небесата. 26 А за възкръсването не сте ли чели в книгата на Моисей, където Бог му казва при горящия храст[b]: „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“(B) 27 Той е Бог на живи, а не на мъртви хора. Вие много се заблуждавате!“
Най-важната заповед
(Мат. 22:34-40; Лк. 10:25-28)
28 Един законоучител, който чу спора му с фарисеите и садукеите и забеляза как добре им отговори, се приближи до Исус и го попита: „Коя от всички заповеди е най-важна?“
29 Исус отговори: „Най-важна от всички е тази заповед: „Слушай, Израеле! Господ, нашият Бог, е един. 30 Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила!“(C) 31 Втората най-важна заповед е тази: „Обичай ближния си както себе си!“(D) Няма друга заповед, по-важна от тези.“
32 Законоучителят каза на Исус: „Добре отговори, Учителю. Прав си, че Бог е един и няма друг Бог освен него. 33 И човек трябва да го обича с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да обича другите хора така, както обича себе си. Това е по-важно от всички всеизгаряния и жертвоприношения.“
34 Като чу този мъдър отговор, Исус каза на човека: „Не си далеч от Божието царство.“ След това никой вече не се осмели да му задава други въпроси.
Давидов син ли е Месията
(Мат. 22:41-46; Лк. 20:41-44)
35 Когато поучаваше в храма, Исус попита: „Защо законоучителите казват, че Месията е Давидов син? 36 Самият Давид, вдъхновен от Святия Дух, каза:
„Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
докато сложа твоите врагове в краката ти.“(E)
37 Сам Давид го нарича „Господ“. Тогава как може той да е негов син?“ Огромната тълпа го слушаше с удоволствие.
Исус порицава законоучителите
(Мат. 23:1-36; Лк. 20:45-47)
38 Исус продължи да поучава и каза: „Пазете се от законоучителите! Те обичат да се разхождат пременени с дългите си роби. Обичат да ги поздравяват с уважение по пазарите, 39 да заемат най-предните столове в синагогите и най-почетните места при празненствата. 40 Отнемат имуществото на вдовици, а после за пред хората казват дълги молитви. Те ще получат по-сурово наказание.“
Дарението на бедната вдовица
(Лк. 21:1-4)
41 Седнал срещу кутията за събиране на дарения, Исус наблюдаваше как хората пускаха пари в нея. Мнозина богати пускаха много. 42 Тогава дойде една бедна вдовица и пусна две лепти на стойност един кодрант.
43 Исус събра учениците си и им каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха нещо в кутията за дарения, 44 защото те имат много и дадоха от това, което им е излишно, а тази бедна жена пожертва всичко, което имаше и с което трябваше да преживее.“
Footnotes
- Марк 12:19 Вж. Вт. 25:5-6.
- Марк 12:26 горящия храст Вж. Изх. 3:1-12.
Mark 12
English Standard Version
The Parable of the Tenants
12 (A)And he began to speak to them in parables. “A man planted (B)a vineyard (C)and put a fence around it and dug a pit for the winepress and built a tower, and (D)leased it to tenants and (E)went into another country. 2 When the season came, he sent a servant[a] to the tenants to get from them some of the fruit of the vineyard. 3 (F)And they took him and beat him and sent him away empty-handed. 4 (G)Again (H)he sent to them another servant, and (I)they struck him on the head and (J)treated him shamefully. 5 (K)And he sent another, and him they killed. And so with many others: some they beat, and some they killed. 6 He had still one other, (L)a beloved son. (M)Finally he sent him to them, saying, ‘They will respect my son.’ 7 But those tenants said to one another, (N)‘This is the heir. Come, (O)let us kill him, and the inheritance will be ours.’ 8 And they took him and killed him and (P)threw him out of the vineyard. 9 What will the owner of the vineyard do? (Q)He will (R)come and destroy the tenants and (S)give the vineyard to others. 10 (T)Have you not read (U)this Scripture:
(V)“‘The stone that the builders rejected
has become the cornerstone;[b]
11 this was the Lord's doing,
and it is marvelous in our eyes’?”
12 And (W)they were seeking to arrest him (X)but feared the people, for they perceived that he had told the parable against them. So they (Y)left him and went away.
Paying Taxes to Caesar
13 (Z)And they sent to him some of (AA)the Pharisees and some of (AB)the Herodians, to (AC)trap him in his talk. 14 And they came and said to him, “Teacher, (AD)we know that you are true and do not care about anyone's opinion. For (AE)you are not swayed by appearances,[c] but truly teach (AF)the way of God. Is it lawful to pay (AG)taxes to (AH)Caesar, or not? Should we pay them, or should we not?” 15 But, knowing (AI)their hypocrisy, he said to them, “Why (AJ)put me to the test? Bring me (AK)a denarius[d] and let me look at it.” 16 And they brought one. And he said to them, “Whose likeness and inscription is this?” They said to him, “Caesar's.” 17 Jesus said to them, (AL)“Render to Caesar the things that are Caesar's, and to God the things that are God's.” And they marveled at him.
The Sadducees Ask About the Resurrection
18 And (AM)Sadducees came to him, (AN)who say that there is no resurrection. And they asked him a question, saying, 19 “Teacher, Moses wrote for us that (AO)if a man's brother dies and leaves a wife, but leaves no child, the man[e] must take the widow and raise up offspring for his brother. 20 There were seven brothers; the first took a wife, and when he died left no offspring. 21 And the second took her, and died, leaving no offspring. And the third likewise. 22 And the seven left no offspring. Last of all the woman also died. 23 In the resurrection, when they rise again, whose wife will she be? For the seven had her as wife.”
24 Jesus said to them, “Is this not the reason you are wrong, because (AP)you know neither the Scriptures nor (AQ)the power of God? 25 For when they rise from the dead, they neither (AR)marry nor (AS)are given in marriage, but are like angels in heaven. 26 And as for the dead being raised, (AT)have you not read in (AU)the book of Moses, in (AV)the passage about the bush, how God spoke to him, saying, (AW)‘I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob’? 27 He is not God of the dead, but of the living. You are quite wrong.”
The Great Commandment
28 (AX)And one of the scribes came up and heard them disputing with one another, and seeing that he answered them well, asked him, “Which commandment is the most important of all?” 29 Jesus answered, “The most important is, (AY)‘Hear, O Israel: The Lord our God, (AZ)the Lord is one. 30 And you shall love the Lord your God with all your heart and with all your soul and with all your mind and with all your strength.’ 31 (BA)The second is this: (BB)‘You shall love your neighbor as yourself.’ There is no other commandment (BC)greater than these.” 32 And the scribe said to him, “You are right, Teacher. You have truly said that (BD)he is one, and (BE)there is no other besides him. 33 And to love him with all the heart and with all (BF)the understanding and with all the strength, and to love one's neighbor as oneself, (BG)is much more than all (BH)whole burnt offerings and sacrifices.” 34 And when Jesus saw that he answered wisely, he said to him, “You are not far from the kingdom of God.” (BI)And after that no one dared to ask him any more questions.
Whose Son Is the Christ?
35 (BJ)And as (BK)Jesus taught in the temple, he said, “How can the scribes say that (BL)the Christ is the son of David? 36 David himself, (BM)in the Holy Spirit, declared,
(BN)“‘The Lord said to my Lord,
“Sit at my right hand,
until I put your enemies (BO)under your feet.”’
37 David himself calls him Lord. So (BP)how is he his son?” And the great throng (BQ)heard him gladly.
Beware of the Scribes
38 (BR)And in his teaching he said, “Beware of the scribes, who like to walk around in long robes and like greetings in the marketplaces 39 and have the best seats in the synagogues and (BS)the places of honor at feasts, 40 (BT)who devour widows' houses and (BU)for a pretense make long prayers. They will receive the greater condemnation.”
The Widow's Offering
41 (BV)And he sat down opposite (BW)the treasury and watched the people (BX)putting money into the offering box. Many rich people put in large sums. 42 And a poor widow came and put in two (BY)small copper coins, which make a penny.[f] 43 And he called his disciples to him and said to them, “Truly, I say to you, (BZ)this poor widow has put in more than all those who are contributing to the offering box. 44 For they all contributed out of their abundance, but she out of her (CA)poverty has put in everything she had, all (CB)she had to live on.”
Footnotes
- Mark 12:2 Or bondservant; also verse 4
- Mark 12:10 Greek the head of the corner
- Mark 12:14 Greek you do not look at people's faces
- Mark 12:15 A denarius was a day's wage for a laborer
- Mark 12:19 Greek his brother
- Mark 12:42 Greek two lepta, which make a kodrantes; a kodrantes (Latin quadrans) was a Roman copper coin worth about 1/64 of a denarius (which was a day's wage for a laborer)
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®), © 2001 by Crossway, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV Text Edition: 2025.
