Лука 4
Библия, синодално издание
4 (A)Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята;
2 там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.
3 И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.
4 (B)А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.
5 И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.
6 И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;
7 ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 (C)Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“.
9 И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;
10 (D)защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят;
11 и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.
12 (E)Иисус му отговори и рече: казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“.
13 И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.
14 (F)И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна.
15 Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.
16 (G)И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете.
17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:
18 (H)„Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,
19 да проповядвам благоприятната Господня година“,
20 И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.
21 И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.
22 И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?
23 Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.
24 (I)И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.
25 (J)Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;
26 и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;
27 (K)тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман.
28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;
29 и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.
30 Но Той премина посред тях и си отиде,
31 (L)и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни.
32 (M)И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт.
33 (N)В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас:
34 о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.
35 Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.
36 И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 И се разнесе слух за Него по всички околни места.
38 (O)След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея.
39 Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.
40 (P)А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги.
41 (Q)Излизаха тъй също и бесове из мнозина с зик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос.
42 А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.
43 (R)Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен.
44 И проповядваше в синагогите галилейски.
Лука 4
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Дяволът изкушава Исус
(Мат. 4:1-11; Мк. 1:12-13)
4 Исус беше изпълнен със Святия Дух и когато се върна от река Йордан, Духът го заведе в пустинята. 2 Там прекара четиридесет дни, изкушаван от дявола. През цялото това време той не яде нищо и накрая почувства силен глад.
3 Тогава дяволът му каза: „Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб!“
4 Исус му отговори: „Писано е: «Никой не може да живее само с хляб.»“(A)
5 Дяволът го заведе на едно високо място и за миг му показа всички царства на света, 6 като му каза: „Ще ти дам цялата тази власт и слава, защото тя е дадена на мен и аз я давам на когото поискам. 7 Ако ми се поклониш, всичко това ще бъде твое.“
8 Исус му отвърна: „Писано е: «Покланяй се на Господа, твоя Бог, и само на него служи!»“(B)
9 Тогава дяволът заведе Исус в Ерусалим, качи го на най-високото място в храма и му каза: „Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу! 10 Нали е писано:
«Той ще заповяда на ангелите си
да бдят над теб.
11 Те ще те носят на ръце,
за да не удариш крака си в камък.»“(C)
12 Исус му отговори: „Но е казано също: «Не поставяй на изпитание Господа, твоя Бог!»“(D)
13 Когато дяволът свърши всички изкушения, той го остави до следващата възможност.
Исус започва делото си в Галилея
(Мат. 4:12-17; Мк. 1:14-15)
14 Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа, и мълвата за него се разпространи из цялата околност. 15 Той започна да поучава в синагогите и всички хора го хвалеха.
Исус отива в родния си град
(Мат. 13:53-58; Мк. 6:1-6)
16 После Исус отиде в Назарет, където бе отраснал. Както обикновено в съботен ден, той влезе в синагогата и се изправи да чете. 17 Дадоха му свитъка с думите на пророк Исая. Исус разгъна свитъка и намери мястото, където пишеше:
18 „Духът на Господа е върху мен,
защото ме е помазал да съобщя на бедните Благата вест.
Изпратил ме е да провъзглася освобождение на пленниците,
проглеждане на слепите,
избавление на подтиснатите
19 и да възвестя годината на Господното благоволение.“(E)
20 Исус нави свитъка, върна го на служителя и седна. Погледите на всички в синагогата бяха приковани в него. 21 Той започна да им говори: „Днес тези думи се сбъднаха пред вас, които слушахте.“
22 Всички го хвалеха, удивляваха се на красноречието му и се питаха: „Не е ли това синът на Йосиф?“
23 Исус отвърна: „Сигурно ще ми припомните поговорката: „Лекарю, изцели сам себе си!“ Ще ми кажете: «Чухме за това, което си извършил в Капернаум. Направи същото и тук, в родния си град!»“ 24 Истина ви казвам: „никой пророк не е признат в родния си град. 25 Това, което говоря, е вярно. По времето на Илия, когато не валя три години и половина и голям глад настъпи по цялата земя, в Израел имаше много вдовици. 26 Но Илия не беше изпратен при нито една от тях, а само при вдовицата от Сарепта, град в Сидон. 27 А по времето на пророк Елисей в Израел имаше много прокажени, но никой от тях не беше излекуван, а само Нееман сириеца.“
28 Като чуха това, всички в синагогата се разгневиха. 29 Те станаха, повлякоха Исус извън града и го заведоха при стръмния склон на хълма, на който бе построен градът им, за да го хвърлят долу. 30 Но Исус премина през тълпата и си отиде по своя път.
Исус излекува човек, обладан от зъл дух
(Мк. 1:21-28)
31 После Исус отиде в галилейския град Капернаум и в съботата поучаваше хората. 32 Неговото учение ги смайваше, защото говореше с власт. 33 В синагогата имаше един човек, обладан от зъл дух. Той изкрещя: 34 „Хей! Какво искаш от нас, Исусе от Назарет? Да ни погубиш ли дойде? Аз зная кой си — Святият на Бога.“ 35 Исус строго заповяда на злия дух: „Млъкни и излез от човека!“ Злият дух повали мъжа на земята пред всички и излезе от него, без да му стори нищо лошо.
36 Всички хора бяха изумени и се питаха един друг: „Какво значи това? С власт и сила той заповядва на злите духове и те излизат!“ 37 И новината за Исус се разнесе из цялата област.
Исус излекува тъщата на Петър
(Мат. 8:14-15; Мк. 1:29-31)
38 Исус напусна синагогата и отиде в дома на Симон. Тъщата на Симон гореше от треска и помолиха Исус да й помогне. 39 Той се наведе над нея и заповяда на треската да я напусне. И веднага жената се вдигна на крака и започна да им прислужва.
Исус излекува още много хора
(Мат. 8:16-17; Мк. 1:32-34)
40 При залез слънце всички, които имаха близки, болни от всякакви болести, ги доведоха при Исус, а той, като полагаше ръцете си върху всеки от тях, ги излекува. 41 От много от тях излизаха демони, които викаха: „Ти си Божият Син!“ Но Исус им забраняваше да говорят, защото те знаеха, че той е Месията.
Исус отива в други градове
(Мк. 1:35-39)
42 На разсъмване той напусна града и се усамоти в едно безлюдно място. А хората го търсеха и когато го намериха, се опитаха да го задържат, за да не си отива от тях. 43 Но Исус им каза: „Трябва да съобщя Благата вест за Божието царство и в другите градове, защото за това съм изпратен.“
44 После продължи да проповядва в синагогите в Юдея.
Luke 4
American Standard Version
4 And Jesus, full of the Holy Spirit, returned from the Jordan, and was led in the Spirit in the wilderness 2 during forty days, being tempted of the devil. And he did eat nothing in those days: and when they were completed, he hungered. 3 And the devil said unto him, If thou art the Son of God, command this stone that it become [a]bread. 4 And Jesus answered unto him, It is written, [b]Man shall not live by bread alone. 5 And he led him up, and showed him all the kingdoms of [c]the world in a moment of time. 6 And the devil said unto him, To thee will I give all this authority, and the glory of them: for it hath been delivered unto me; and to whomsoever I will I give it. 7 If thou therefore wilt [d]worship before me, it shall all be thine. 8 And Jesus answered and said unto him, It is written, Thou shalt worship the Lord thy God, and him only shalt thou serve. 9 And he led him to Jerusalem, and set him on the [e]pinnacle of the temple, and said unto him, If thou art the Son of God, cast thyself down from hence: 10 for it is written,
[f]He shall give his angels charge concerning thee, to guard thee:
11 and,
On their hands they shall bear thee up,
Lest haply thou dash thy foot against a stone.
12 And Jesus answering said unto him, It is said, [g]Thou shalt not make trial of the Lord thy God.
13 And when the devil had completed every temptation, he departed from him [h]for a season.
14 And Jesus returned in the power of the Spirit into Galilee: and a fame went out concerning him through all the region round about. 15 And he taught in their synagogues, being glorified of all.
16 And he came to Nazareth, where he had been brought up: and he entered, as his custom was, into the synagogue on the sabbath day, and stood up to read. 17 And there was delivered unto him [i]the book of the prophet Isaiah. And he opened the [j]book, and found the place where it was written,
18 [k]The Spirit of the Lord is upon me,
[l]Because he anointed me to preach [m]good tidings to the poor:
He hath sent me to proclaim release to the captives,
And recovering of sight to the blind,
To set at liberty them that are bruised,
19 To proclaim the acceptable year of the Lord.
20 And he closed the [n]book, and gave it back to the attendant, and sat down: and the eyes of all in the synagogue were fastened on him. 21 And he began to say unto them, To-day hath this scripture been fulfilled in your ears. 22 And all bare him witness, and wondered at the words of grace which proceeded out of his mouth: and they said, Is not this Joseph’s son? 23 And he said unto them, Doubtless ye will say unto me this parable, Physician, heal thyself: whatsoever we have heard done at Capernaum, do also here in thine own country. 24 And he said, Verily I say unto you, No prophet is acceptable in his own country. 25 But of a truth I say unto you, There were many widows in Israel in the days of Elijah, when the heaven was shut up three years and six months, when there came a great famine over all the land; 26 and unto none of them was Elijah sent, but only to [o]Zarephath, in the land of Sidon, unto a woman that was a widow. 27 And there were many lepers in Israel in the time of Elisha the prophet; and none of them was cleansed, but only Naaman the Syrian. 28 And they were all filled with wrath in the synagogue, as they heard these things; 29 and they rose up, and cast him forth out of the city, and led him unto the brow of the hill whereon their city was built, that they might throw him down headlong. 30 But he passing through the midst of them went his way.
31 And he came down to Capernaum, a city of Galilee. And he was teaching them on the sabbath day: 32 and they were astonished at his teaching; for his word was with authority. 33 And in the synagogue there was a man, that had a spirit of an unclean demon; and he cried out with a loud voice, 34 [p]Ah! what have we to do with thee, Jesus thou Nazarene? art thou come to destroy us? I know thee who thou art, the Holy One of God. 35 And Jesus rebuked him, saying, Hold thy peace, and come out of him. And when the demon had thrown him down in the midst, he came out of him, having done him no hurt. 36 And amazement came upon all, and they spake together, one with another, saying, What is [q]this word? for with authority and power he commandeth the unclean spirits, and they come out. 37 And there went forth a rumor concerning him into every place of the region round about.
38 And he rose up from the synagogue, and entered into the house of Simon. And Simon’s wife’s mother was holden with a great fever; and they besought him for her. 39 And he stood over her, and rebuked the fever; and it left her: and immediately she rose up and ministered unto them.
40 And when the sun was setting, all they that had any sick with divers diseases brought them unto him; and he laid his hands on every one of them, and healed them. 41 And demons also came out from many, crying out, and saying, Thou art the Son of God. And rebuking them, he suffered them not to speak, because they knew that he was the Christ.
42 And when it was day, he came out and went into a desert place: and the multitudes sought after him, and came unto him, and would have stayed him, that he should not go from them. 43 But he said unto them, I must preach [r]the good tidings of the kingdom of God to the other cities also: for therefore was I sent.
44 And he was preaching in the synagogues of [s]Galilee.
Footnotes
- Luke 4:3 Or, a loaf
- Luke 4:4 Dt. 8:3.
- Luke 4:5 Greek the inhabited earth.
- Luke 4:7 The Greek word denotes an act of reverence, whether paid to a creature, or to the Creator (compare marginal note on Mt. 2:2)
- Luke 4:9 Greek wing.
- Luke 4:10 Ps. 91:11, 12.
- Luke 4:12 Dt. 6:16.
- Luke 4:13 Or, until
- Luke 4:17 Or, a roll
- Luke 4:17 Or, roll
- Luke 4:18 Isa. 61:1f.
- Luke 4:18 Or, Wherefore
- Luke 4:18 Or, the gospel
- Luke 4:20 Or, roll
- Luke 4:26 Greek Sarepta.
- Luke 4:34 Or, Let alone
- Luke 4:36 Or, this word, that with authority . . . come out?
- Luke 4:43 Or, the gospel
- Luke 4:44 Very many ancient authorities read Judaea.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Public Domain (Why are modern Bible translations copyrighted?)