Лука 18
Библия, синодално издание
18 (A)Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,
2 като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.
3 В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.
4 Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,
5 но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.
6 И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!
7 (B)Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?
8 Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?
9 (C)Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
10 двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
11 (D)Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
12 постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
13 А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
14 (E)Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
15 (F)Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.
16 (G)Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
17 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.
18 (H)И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
19 А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
20 (I)знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
21 А той рече: всичко това съм опазил от младини.
22 (J)Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
24 (K)Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
27 Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
28 (L)Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
30 и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
31 (M)И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците:
32 (N)понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,
33 ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.
35 (O)А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;
36 и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
37 Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
38 Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
39 Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
40 Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:
41 какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.
42 Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
Лука 18
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Притча за вдовицата и съдията
18 Тогава Исус разказа на учениците си притча, за да ги научи винаги да се молят и да не губят надежда: 2 „Живеел в един град съдия, който нито се страхувал от Бога, нито уважавал хората. 3 В същия град живеела и една вдовица, която непрекъснато ходела при съдията и казвала: „Отсъди в моя полза срещу противника ми!“ 4 Но съдията не искал и да чуе за това. След време обаче си помислил: «Не ме е страх от Бога и не уважавам хората. 5 Но тъй като тази вдовица не ме оставя на мира, ще отсъдя в нейна полза, защото иначе ще ме умори с безкрайните си молби.»“
6 Тогава Господ каза: „Обърнете внимание на думите на несправедливия съдия. 7 Нима Бог няма да отсъди в полза на своите избрани, които викат към него ден и нощ? Нима ще се бави с отговора си? 8 Казвам ви: Бог начаса ще отсъди в тяхна полза. Но когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?“
Бъдете праведни пред Бога
9 На тези, които бяха убедени в своята праведност и гледаха с презрение на всички останали, Исус разказа следната притча: 10 „Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият — бирник. 11 Фарисеят застанал настрана и започнал да се моли: „О Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора — крадци, измамници, прелюбодейци. Благодаря ти, че не съм като онзи бирник там. 12 Аз постя два пъти седмично и давам една десета от всичко, което спечеля.“
13 Бирникът стоял на разстояние и не смеел даже очите си да вдигне към небето. Удрял се в гърдите и се молел: „Боже, смили се над мен, грешника!“ 14 Казвам ви, че този човек, а не другият, след молитвата си се прибрал вкъщи оправдан пред Бога. Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“
Исус благославя децата
(Мат. 19:13-15; Мк. 10:13-16)
15 Някои хора водеха при Исус невръстните си дечица, за да ги докосне. Но когато видяха това, учениците им се скараха. 16 Исус обаче извика децата при себе си и каза на учениците си: „Пуснете децата да дойдат при мен и не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях. 17 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“
Богат човек отказва да последва Исус
(Мат. 19:16-30; Мк. 10:17-31)
18 Един юдейски водач попита Исус: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“
19 Исус му отговори: „Защо ме наричаш „добър“? Никой не е добър освен един единствен — Бог. 20 Нали знаеш заповедите: «Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, уважавай баща си и майка си!»“(A)
21 Водачът отвърна: „От дете спазвам тези заповеди.“
22 Като чу това, Исус му каза: „Има само едно нещо, което ти липсва. Продай всичко, което имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небесата. След това ела и ме последвай.“ 23 Но като чу това, човекът се натъжи, защото беше много богат.
24 Исус видя, че се е натъжил и каза: „Колко трудно е за богатите да влязат в Божието царство! 25 По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“
26 Щом чуха това, хората попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“
27 Исус отговори: „Невъзможното за хората за Бога е възможно.“
28 Тогава Петър каза: „Виж! Ние оставихме всичко, което имахме, за да те последваме.“
29 Исус им каза: „Истина ви казвам: всеки, който е оставил дом, жена, братя, родители или деца заради Божието царство, 30 ще получи многократно повече в настоящето, а в бъдещия свят — вечен живот.“
Исус отново говори за смъртта си
(Мат. 20:17-19; Мк. 10:32-34)
31 Исус отведе настрана дванадесетте апостола и им каза: „Чуйте! Отиваме в Ерусалим и всичко писано от пророците за Човешкия Син ще се сбъдне. 32 Той ще бъде предаден на езичниците. Над него ще издевателстват, ще му се подиграват, ще го заплюват. 33 Ще го бият с камшик, а след това ще го убият. Но на третия ден след смъртта си той ще възкръсне.“
34 Апостолите, обаче, не разбраха нищо от думите на Исус. Смисълът им беше скрит от тях и те недоумяваха за какво говори той.
Исус излекува сляп човек
(Мат. 20:29-34; Мк. 10:46-52)
35 Когато се приближаваше до Ерихон, Исус видя един сляп човек, който бе седнал край пътя и просеше. 36 Като чу шума от минаващите край него хора, слепият попита какво става.
37 Отговориха му: „Исус от Назарет минава.“
38 Тогава слепият завика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“
39 Онези, които вървяха отпред, му казаха да мълчи, но слепият се развика още повече: „Сине Давидов! Смили се над мен!“
40 Исус спря и нареди да доведат слепия. Когато човекът приближи, Исус го попита: 41 „Какво искаш да направя за теб?“
„Господи, искам да прогледна“ — отвърна той.
42 Исус му каза: „Прогледни! Твоята вяра те излекува.“
43 И зрението му веднага се възвърна и той тръгна след Исус, славейки Бога. И всички видяха това и отдадоха хвала на Бога.
Luka 18
Biblija: suvremeni hrvatski prijevod
Ustrajna molitva
18 Isus je zatim poučio sljedbenike da uvijek trebaju moliti i nikada ne posustati. 2 Ispričao im je usporedbu: »U jednom je gradu živio neki sudac. Nije se bojao Boga i nije mu bilo stalo do ljudi. 3 U tom je gradu živjela i neka udovica. Stalno je dolazila sucu i molila ga: ‘Pobrini se da dobijem spor protiv onoga koji me tuži!’ 4 Dugo vremena sudac nije htio ni čuti za to, ali je na kraju rekao u sebi: ‘Iako se ne bojim Boga i nije mi stalo do mišljenja ljudi, 5 branit ću ovu udovicu jer, ako je ne obranim, dosađivat će mi dok me ne zamori svojom upornošću.’«
6 Zatim je Gospodin rekao: »Pripazite na riječi nepravednoga suca! 7 Zar se Bog neće pobrinuti za one koji mu pripadaju i koji mu vape danju i noću? Zar će odugovlačiti s pomoći? 8 Kažem vam, pobrinut će se da dobiju pravdu, i to brzo. Ali kada dođe Sin Čovječji, hoće li na Zemlji naći one koji mu vjeruju?«
Farizej i poreznik
9 Bilo je tu onih koji su bili uvjereni u svoju pravednost i s visoka su gledali na druge ljude. Njima je Isus ispričao ovu usporedbu: 10 »Dva su čovjeka došla u Hram pomoliti se: jedan je bio farizej, a drugi poreznik. 11 Farizej je stajao sâm i ovako u sebi molio: ‘O Bože, hvala ti što nisam kao drugi, koji su pohlepni, varalice, preljubnici, ili kao ovaj poreznik. 12 Postim dvaput na tjedan i dajem desetinu od svega što steknem.’
13 A poreznik je stajao podalje i nije se usudio ni podignuti oči prema nebu. Udarao se u prsa i govorio: ‘Bože, smiluj se meni, grešniku!’ 14 Kažem vam, ovaj je čovjek otišao kući opravdan pred Bogom, a onaj prvi nije. Jer, svatko tko se uzvisuje, bit će ponižen, a onaj koji se ponizi, bit će uzvišen.«
Isus prima djecu k sebi
(Mt 19,13-15; Mk 10,13-16)
15 Ljudi su dovodili i malu djecu k Isusu da ih dotakne. Kad su to vidjeli njegovi učenici, prekorili su ih. 16 No Isus je pozvao djecu k sebi i rekao: »Pustite malu djecu da dođu k meni! Ne branite im, jer Božje kraljevstvo pripada takvima kao što su oni. 17 Istinu vam govorim. Svatko tko ne primi Božje kraljevstvo poput maloga djeteta, neće ući u njega.«
Isus i bogataš
(Mt 19,16-30; Mk 10,17-31)
18 A neki je židovski vođa upitao Isusa: »Dobri učitelju, što moram učiniti da dobijem vječni život?«
19 Isus mu je rekao: »Zašto me zoveš ‘dobri’? Nitko nije dobar, jedino Bog. 20 Znaš koje su zapovijedi: ‘Ne počini preljub, ne počini ubojstvo, ne kradi, nemoj lažno svjedočiti, poštuj oca i majku!’«[a]
21 Ovaj je odgovorio: »Svega toga držim se još od svoje mladosti.«
22 Isus mu je na to rekao: »Ima nešto što ti nedostaje: prodaj sve što imaš i podijeli novac siromašnima pa ćeš imati blago na Nebu. Zatim dođi i slijedi me!« 23 Ali, kad je čovjek to čuo, vrlo se ražalostio jer je bio veoma bogat.
24 Kad je Isus vidio kako je žalostan, rekao je: »Kako je teško bogatima ući u Božje kraljevstvo! 25 Da, lakše će deva proći kroz ušicu igle nego što će bogataš ući u Božje kraljevstvo.«
26 Oni koji su čuli što je rekao, upitali su ga: »Tko se onda može spasiti?«
27 Isus je odgovorio: »Ono što je ljudima nemoguće učiniti—Bogu je moguće.«
28 Na to je Petar rekao: »Gledaj, mi smo ostavili sve što smo imali da bismo te slijedili!«
29 A Isus im je odgovorio: »Istinu vam kažem: nema nikoga tko je radi Božjega kraljevstva ostavio kuću, ženu, braću, roditelje ili djecu, 30 koji neće već sada primiti mnogo više, a u budućem svijetu i vječni život.«
Isus treći put govori o svojoj smrti i uskrsnuću
(Mt 20,17-19; Mk 10,32-34)
31 Isus je pozvao u stranu Dvanaestoricu i rekao im: »Pazite, idemo u Jeruzalem i sve što su proroci napisali o Sinu Čovječjem, ispunit će se. 32 Da, predat će ga nežidovima u ruke, izrugivat će mu se, zlostavljati ga i pljuvati po njemu. 33 Bičevat će ga i ubiti. A treći dan on će ustati od mrtvih.« 34 Oni nisu razumjeli što im govori. Smisao njegovih riječi ostao im je nejasan.
Isus iscjeljuje slijepca
(Mt 20,29-34; Mk 10,46-52)
35 Dok se Isus približavao Jerihonu, neki je slijepac sjedio pokraj puta i prosio. 36 Kad je čuo mnoštvo, koje je prolazilo pokraj njega, upitao je što se događa.
37 Rekli su mu da upravo prolazi Isus iz Nazareta.
38 Slijepac je povikao: »Isuse, Davidov Sine, smiluj mi se!«
39 Oni sprijeda su ga ušutkivali, ali on je sve glasnije vikao: »Davidov Sine, smiluj mi se!«
40 Isus se zaustavio i zapovjedio da mu dovedu slijepca. Kad se čovjek približio, Isus ga je upitao: 41 »Što želiš da učinim za tebe?«
»Gospodine, želim progledati.«
42 Isus mu je rekao: »Progledaj, tvoja te vjera ozdravila!«
43 Istoga je trena čovjek progledao. Krenuo je za Isusom slaveći Boga. Sav je narod to vidio i slavio Boga.
Footnotes
- 18,20 Citat iz Izl 20,12-16; Pnz 5,16-20.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Biblija: suvremeni hrvatski prijevod (SHP) © 2019 Bible League International