Лука 18
Библия, синодално издание
18 (A)Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,
2 като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.
3 В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.
4 Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,
5 но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.
6 И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!
7 (B)Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?
8 Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?
9 (C)Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
10 двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
11 (D)Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
12 постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
13 А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
14 (E)Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
15 (F)Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.
16 (G)Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
17 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.
18 (H)И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
19 А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
20 (I)знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
21 А той рече: всичко това съм опазил от младини.
22 (J)Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
24 (K)Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
27 Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
28 (L)Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
30 и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
31 (M)И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците:
32 (N)понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,
33 ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.
35 (O)А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;
36 и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
37 Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
38 Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
39 Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
40 Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:
41 какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.
42 Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
Лука 18
1940 Bulgarian Bible
18 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:
2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.
3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17 Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.
18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?
19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.
23 И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.
24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава.
38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.
42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
43 И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com