A A A A A
Bible Book List

Исаия 64 Библия, синодално издание (BOB)

64 О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти

като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите.

Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, – планините се топяха от Твоето лице.

Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.

Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени?

Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда – като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят.

И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.

Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце.

Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ.

10 Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен.

11 Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.

12 След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно?

Библия, синодално издание (BOB)

Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.

Исаия 64 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

64 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,

Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,

Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало, Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил <такива дела> за ония, които го чакат.

Посрещаш <с благост> този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в <Твоите пътища> има трайност, и ние ще се спасим.

Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.

И няма човек, който да призовава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.

Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.

10 Твоите свети градове запустяха; Сион запустя, Ерусалим е опустошен.

11 Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.

12 Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

Viewing of
Cross references
Footnotes