Иона 4
Библия, синодално издание
4 От това Иона се силно огорчи и възнегодува.
2 (A)И моли се той Господу и рече: о, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието.
3 (B)И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.
4 И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?
5 И излезе Иона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.
6 И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение.
7 И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.
8 (C)А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: „подобре да умра, нежели да живея“.
9 И рече Бог на Иона: „нима тъй силно се огорчи за растението?“ Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт“.
10 Тогава Господ рече: „тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.
11 (D)Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, – и много добитък?“
Jonah 4
BRG Bible
4 But it displeased Jonah exceedingly, and he was very angry.
2 And he prayed unto the Lord, and said, I pray thee, O Lord, was not this my saying, when I was yet in my country? Therefore I fled before unto Tarshish: for I knew that thou art a gracious God, and merciful, slow to anger, and of great kindness, and repentest thee of the evil.
3 Therefore now, O Lord, take, I beseech thee, my life from me; for it is better for me to die than to live.
4 ¶ Then said the Lord, Doest thou well to be angry?
5 So Jonah went out of the city, and sat on the east side of the city, and there made him a booth, and sat under it in the shadow, till he might see what would become of the city.
6 And the Lord God prepared a gourd, and made it to come up over Jonah, that it might be a shadow over his head, to deliver him from his grief. So Jonah was exceeding glad of the gourd.
7 But God prepared a worm when the morning rose the next day, and it smote the gourd that it withered.
8 And it came to pass, when the sun did arise, that God prepared a vehement east wind; and the sun beat upon the head of Jonah, that he fainted, and wished in himself to die, and said, It is better for me to die than to live.
9 And God said to Jonah, Doest thou well to be angry for the gourd? And he said, I do well to be angry, even unto death.
10 Then said the Lord, Thou hast had pity on the gourd, for the which thou hast not laboured, neither madest it grow; which came up in a night, and perished in a night:
11 And should not I spare Nineveh, that great city, wherein are more than sixscore thousand persons that cannot discern between their right hand and their left hand; and also much cattle?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Blue Red and Gold Letter Edition™ Copyright © 2012 BRG Bible Ministries. Used by Permission. All rights reserved. BRG Bible is a Registered Trademark in U.S. Patent and Trademark Office #4145648
