Иона 3
Библия, синодално издание
3 И биде слово Господне към Иона втори път:
2 „стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах“.
3 (A)Стана Иона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход.
4 И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: „още четирийсет дена – и Ниневия ще бъде разрушена!“
5 (B)И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо.
6 (C)Тая дума дойде до царя на Ниневия, – и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел,
7 като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, „щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият;
8 (D)човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си.
9 (E)Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем“.
10 (F)И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.
Йона 3
1940 Bulgarian Bible
3 И Господното слово дойде втори път към Иона и рече:
2 Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.
3 И тъй, Иона стана и отиде в Ниневия според Господното слово. А Ниневия бе твърде голям град, <който изискваше> три дни за да се обходи.
4 И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.
5 И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;
6 понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.
7 И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
8 но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.
9 Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?
10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com