7 ^(A)Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?

² Както ратай копнее за сянка, и както наемник чака края на работата си,

³ тъй и аз получих за дял суетни месеци, и тъжовни нощи ми са отброени.

^4 (B)Кога лягам, думам си: кога ще стана? А нощта се провлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, дозори.

^5 (C)Тялото ми е покрито с червеи и прашни струпеи: кожата ми се пука и гноясва.

^6 (D)Дните ми летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда.

⁷ Спомни си, че животът ми е духване, че окото ми не ще се върне да види добро.

^8 (E)Не ще ме види окото на оногова, който ме е видял; Твоите очи са върху мен, – а мен няма.

^9 (F)Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе,

¹⁰ не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече.

¹¹ Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си.

¹² Нима съм море или морско чудовище, та си поставил Ти стража над мене?

¹³ Кога си помисля: „моята постелка ще ме утеши; моето легло ще отнесе тъгата ми“,

¹⁴ Ти ме плашиш със сънища и с видение ме ужасяваш;

¹⁵ и душата ми желае по-добре да се прекрати дишането, по-добре смъртта, нежели да се спазят костите ми.

¹⁶ Омръзна ми животът. Няма вечно да живея. Оттегли се от мен, защото дните ми са суета.

^17 (G)Какво е човек, та толкова го цениш и обръщаш върху него вниманието Си,

¹⁸ посещаваш го всяка заран, изпитваш го всеки миг?

¹⁹ Кога ще ме оставиш, кога ще си идеш от мене, кога ще ми дадеш слюнката си да преглътна?

^20 (H)Ако съм съгрешил, какво да сторя за Тебе, о, Бдителю над човеците! Защо си ме поставил противник на Себе Си, та дотегнах и на мене си?

²¹ И защо да ми не простиш греха и да не снемеш от мене беззаконието ми? Защото, ето, аз ще легна в праха; утре ще ме подириш, а няма да ме има.