Иов 6
Библия, синодално издание
6 Отговори Иов и рече:
2 о, да бяха вярно претеглени воплите ми, и заедно с тях да бяха турили на къпони страданието ми!
3 (A)То навярно би дошло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са жестоки.
4 (B)Защото стрелите на Вседържителя са в мене; духът ми пие отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.
5 Реве ли див осел при трева? Мучи ли бик над кърмата си?
6 Яде ли се блудкавото без сол, и има ли вкус яйчен белтък?
7 До което душата ми не искаше да се допре, то е моя гнусна храна.
8 О, да се сбъднеше желанието ми, и Бог да изпълнеше ожиданието ми!
9 (C)О, да благоволеше Бог да ме смаже, да простреше ръката Си и да ме поразеше!
10 Това ще ми бъде все още утеха, и аз щях да се крепя в моята безмилостна болест, понеже не се отрекох от думите на Светаго.
11 Колко ми е силата, та да се надявам на мене си? И какъв е краят, та да продължавам живота си?
12 (D)Каменна якост ли е якостта ми? И мед ли е плътта ми?
13 Има ли в мене помощ за мене, и има ли за мене някоя опора?
14 Към страдалеца трябва да има съжаление от приятеля му, стига само да не е престанал да се бои от Вседържителя.
15 (E)Но моите братя са неверни като потоци, като бързотечни потоци,
16 които са потъмнели от лед и в които се крие сняг.
17 Кога стане топло, те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.
18 Изменят посоката на пътищата си, нахлуват в пустинята и се изгубват;
19 поглеждат към тях Темайските пътеки, надяват им се Савейските пътища,
20 но остават посрамени в своята надежда: отиват там и червят се от срам.
21 Тъй и вие сега сте нищо: видяхте страшното и се уплашихте.
22 Казах ли: дайте ми, или платете за мене от вашия излишък;
23 избавете ме от ръката на неприятеля и ме изкупете от ръката на мъчителите?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; посочете, в какво съм съгрешил.
25 Колко силни са думите на правдата? Ала какво доказват вашите изобличения?
26 (F)Вие измисляте думи за изобличение. На вятър хвърляте думите си.
27 Нападате сирака и копаете яма на приятеля си.
28 Но моля ви, погледнете ме: ще говоря ли лъжа пред ваше лице?
29 Разгледайте, има ли неправда? Разгледайте, – правдата е моя.
30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не може да различи лошото?
Йов 6
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Обвинението срещу него е безпричинно
6 Тогава Йов отговори: 2 „О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми! 3 Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави. 4 (A)Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене. 5 Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла? 6 Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце? 7 Душата ми не иска да се докосне до тях – те са като противна храна за мене.
8 О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми! 9 (B)Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене! 10 Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия. 11 Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго? 12 Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано? 13 Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?
14 Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия. 15 Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат, 16 и са размътени от лед, и в които се топи сняг. 17 В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си. 18 Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват; 19 поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници. 20 Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам. 21 Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте. 22 Нима казах: ‘Донесете ми’? Или: ‘Подарете ми от вашето богатство’? 23 Или: ‘Спасете ме от ръката на врага’? Или: ‘Изкупете ме от ръката на мъчителите’?
24 Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил. 25 Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват? 26 Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си. 27 Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.
28 А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето? 29 Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене. 30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?
Hiob 6
Hoffnung für Alle
Hiob: Mein Schmerz ist unerträglich!
6 Da antwortete Hiob:
2 »Ach, könnte mein Schmerz doch gewogen werden!
Legte man doch mein Elend auf die Waage!
3 Es wiegt schwerer als der Sand am Meer,
und deshalb sind meine Worte so unbeherrscht.
4 Der Allmächtige hat mich mit seinen Pfeilen durchbohrt,
tief dringt ihr Gift in mich ein[a].
Gott hat mich mit seinen Schrecken eingekesselt.
5 Kein Wildesel schreit, wenn er Gras hat;
an der vollen Futterkrippe brüllt kein Stier.
6 Doch welcher Mensch mag ungesalzene Speise,
wer schlürft schon gerne rohes Eiweiß?
7 Ich sträube mich, es anzurühren,
denn solche Nahrung macht mich krank!
8 Warum schlägt Gott mir meine Bitte ab
und gibt mir nicht, was ich so sehnlich wünsche?
9 Ich wünsche mir nur eins:
dass er mich zermalmt und mir das Lebenslicht ausbläst!
10 Denn einen Trost hätte ich auch dann noch,
Grund zum Jubeln trotz schrecklicher Schmerzen:
Was der heilige Gott geboten hat,
daran habe ich mich immer gehalten!
11 Aber meine Kraft reicht nicht aus,
um noch länger zu hoffen!
Auf welches gute Ende soll ich geduldig warten?
12 Bin ich denn hart und unverwundbar wie ein Stein?
Ist mein Körper kraftvoll, wie aus Erz gegossen?
13 Ich bin völlig hilflos
und weiß nicht mehr aus noch ein!
14 Wer so verzweifelt ist wie ich,
braucht Freunde, die fest zu ihm halten,
selbst wenn er Gott nicht mehr glaubt.[b]
15 Ihr aber enttäuscht mich
wie die Flüsse in der Wüste,
deren Bett vertrocknet, sobald kein Regen mehr fällt.
16 Im Frühjahr treten sie über die Ufer,
trübe vom Schmelzwasser, in dem Eisschollen treiben.
17 Aber wenn es heiß wird,
versiegen sie und versickern im Boden.
18 Karawanen müssen vom Weg abweichen,
weil sie dort kein Wasser finden.
Sie steigen hinauf in die Wüste und gehen elend zugrunde.
19 Die Karawanen von Tema spähen nach den Wasserstellen,
die Händler von Saba sind auf sie angewiesen,
20 doch ihre Hoffnung wird bitter enttäuscht:
Sie kommen dorthin – das Flussbett ist leer!
21 Und ihr? Ihr seid genau wie diese Flüsse:
trostlos und leer. Ihr helft mir nicht!
Ihr seht mein furchtbares Schicksal
und weicht entsetzt zurück!
22 Wieso denn? Habe ich euch je gesagt: ›Schenkt mir etwas,
zahlt ein Bestechungsgeld für mich aus euren Taschen
23 und rettet mich vor dem Erpresser,
aus seinen Klauen kauft mich frei‹?
24 Gebt mir eine klare Antwort
und weist mir nach, wo ich im Irrtum bin,
dann will ich gerne schweigen!
25 Nur wer die Wahrheit sagt, überzeugt mich –
eure Vorwürfe beweisen nichts!
26 Wollt ihr meine Worte tadeln,
weil sie so verzweifelt klingen?
Was ich sage, verhallt ungehört im Wind!
27 Ihr würdet selbst ein Waisenkind verkaufen
und euren besten Freund verhökern!
28 Bitte, seht mich an!
So wahr ich hier sitze:
Ich sage euch die volle Wahrheit!
29 Ihr tut mir Unrecht!
Hört endlich auf damit,
denn immer noch bin ich im Recht!
30 Rede ich vermessen? Nie und nimmer!
Ich kann doch Recht und Unrecht unterscheiden!«
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Hoffnung für Alle® (Hope for All) Copyright © 1983, 1996, 2002 by Biblica, Inc.®