Иов 31
Библия, синодално издание
31 (A)Завет направих с очите си да не помислям за девица.
2 Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?
3 Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?
4 (B)Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?
5 Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, –
6 нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.
7 (C)Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,
8 (D)нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.
9 (E)Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, –
10 (F)нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,
11 (G)защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;
12 (H)това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.
13 (I)Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,
14 какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?
15 Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?
16 (J)Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?
17 (K)Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?
18 (L)Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.
19 (M)Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, –
20 (N)чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?
21 (O)Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,
22 (P)нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,
23 (Q)защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.
24 (R)Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?
25 Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?
26 (S)Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,
27 (T)прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?
28 (U)Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.
29 (V)Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?
30 Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.
31 Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?
32 (W)Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.
33 (X)Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,
34 щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
35 О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;
36 щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;
37 щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.
38 Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,
39 (Y)ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,
40 нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик – къклица. Думите Иовови се свършиха.
Job 31
Douay-Rheims 1899 American Edition
31 I made a covenant with my eyes, that I would not so much as think upon a virgin.
2 For what part should God from above have in me, and what inheritance the Almighty from on high?
3 Is not destruction to the wicked, and aversion to them that work iniquity?
4 Doth not he consider my ways, and number all my steps?
5 If I have walked in vanity, and my foot hath made haste to deceit:
6 Let him weigh me in a just balance, and let God know my simplicity.
7 If my step hath turned out of the way, and if my heart hath followed my eyes, and if a spot hath cleaved to my hands:
8 Then let me sow and let another eat: and let my offspring be rooted out.
9 If my heart hath been deceived upon a woman, and if I have laid wait at my friend's door:
10 Let my wife be the harlot of another, and let other men lie with her.
11 For this is a heinous crime, and a most grievous iniquity.
12 It is a fire that devoureth even to destruction, and rooteth up all things that spring.
13 If I have despised to abide judgment with my manservant, or my maidservant, when they had any controversy against me:
14 For what shall I do when God shall rise to judge? and when he shall examine, what shall I answer him?
15 Did not he that made me in the womb make him also: and did not one and the same form me in the womb?
16 If I have denied to the poor what they desired, and have made the eyes of the widow wait:
17 If I have eaten my morsel alone, and the fatherless hath not eaten thereof:
18 (For from my infancy mercy grew up with me: and it came out with me from my mother's womb:)
19 If I have despised him that was perishing for want of clothing, and the poor man that had no covering:
20 If his sides have not blessed me, and if he were not warmed with the fleece of my sheep:
21 If I have lifted up my hand against the fatherless, even when I saw myself superior in the gate:
22 Let my shoulder fall from its joint, and let my arm with its bones be broken.
23 For I have always feared God as waves swelling over me, and his weight I was not able to bear.
24 If I have thought gold my strength, and have said to fine gold: My confidence:
25 If I have rejoiced over my great riches, and because my hand had gotten much.
26 If I beheld the sun when it shined, and the moon going in brightness:
27 And my heart in secret hath rejoiced, and I have kissed my hand with my mouth:
28 Which is a very great iniquity, and a denial against the most high God.
29 If I have been glad at the downfall of him that hated me, and have rejoiced that evil had found him.
30 For I have not given my mouth to sin, by wishing a curse to his soul.
31 If the men of my tabernacle have not said: Who will give us of his flesh that we may be filled?
32 The stranger did not stay without, my door was open to the traveller.
33 If as a man I have hid my sin, and have concealed my iniquity in my bosom.
34 If I have been afraid at a very great multitude, and the contempt of kinsmen hath terrified me: and I have not rather held my peace, and not gone out of the door.
35 Who would grant me a hearer, that the Almighty may hear my desire; and that he himself that judgeth would write a book,
36 That I may carry it on my shoulder, and put it about me as a crown?
37 At every step of mine I would pronounce it, and offer it as to a prince.
38 If my land cry against me, and with it the furrows thereof mourn:
39 If I have eaten the fruits thereof without money, and have afflicted the soul of the tillers thereof:
40 Let thistles grow up to me instead of wheat, and thorns instead of barley.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Public Domain (Why are modern Bible translations copyrighted?)