Иов 31
Библия, синодално издание
31 (A)Завет направих с очите си да не помислям за девица.
2 Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?
3 Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?
4 (B)Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?
5 Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, –
6 нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.
7 (C)Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,
8 (D)нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.
9 (E)Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, –
10 (F)нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,
11 (G)защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;
12 (H)това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.
13 (I)Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,
14 какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?
15 Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?
16 (J)Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?
17 (K)Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?
18 (L)Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.
19 (M)Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, –
20 (N)чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?
21 (O)Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,
22 (P)нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,
23 (Q)защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.
24 (R)Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?
25 Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?
26 (S)Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,
27 (T)прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?
28 (U)Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.
29 (V)Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?
30 Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.
31 Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?
32 (W)Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.
33 (X)Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,
34 щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
35 О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;
36 щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;
37 щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.
38 Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,
39 (Y)ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,
40 нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик – къклица. Думите Иовови се свършиха.
Йов 31
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Клетвата на Йов
31 (A)„Договор сключих с очите си да не поглеждам девица. 2 Но каква ми е участта от Бога свише и какво е наследството ми от Всемогъщия от висините? 3 Бедствието не е ли за нечестив човека и злото не е ли за злосторника? 4 Бог не видя ли моите пътища и не изброи ли моите стъпки?
5 Ако съм постъпвал с лъжа и ако моят крак е бързал към измама, 6 нека ме претеглят на точни везни и Бог ще установи моята невинност. 7 Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно, 8 нека сея, а друг да яде и нека потомците ми да бъдат изкоренени.
9 (B)Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, 10 нека жена ми да мели за друг и нека други да се надвесват над нея, 11 защото това е безчестие и е беззаконие, което се наказва от съд; 12 защото е огън, който изяжда до преизподнята и би изгорил всичко, което ми принадлежи.
13 Ако не зачитах правата на слугата си и на слугинята си, когато са имали спор с мене, 14 какво щях да правя, ако Бог би се надигнал срещу мене, и ако Той би ме наказал, какво можех да Му отговоря? 15 (C)Нали Този, Който ме е създал в утробата на майка ми, Същият е създал всички ни в майчина утроба?
16 Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят? 17 Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак? 18 Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел. 19 Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха, 20 не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета? 21 Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите, 22 нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя, 23 тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял.
24 (D)Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: ‘Ти си мое упование?’ 25 Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила, 26 (E)ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви, 27 прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка – 28 това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.
29 (F)Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие? 30 Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот. 31 Не казваха ли хората от шатрата ми: ‘Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?’ 32 Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник. 33 Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина, 34 понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата. 35 Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък. 36 Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си. 37 Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.
38 Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене, 39 ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните, 40 нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик – бурени.“
Край на думите на Йов.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
