Първа реч на Софар. Йов трябва да се смири

11 В отговор Софар Наамец каза: ² „Нима на многото думи не трябва да се отговори и нима бърборещият ще се окаже прав? ³ Твоите лъжи ще накарат ли мъжете да мълчат, тъй че ти да се присмиваш, и да няма кой да те посрами? ⁴ Ти рече: ‘Учението ми е чисто и аз съм чист в Твоите очи.’ ⁵ О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе ^6 (A)и ти възвестеше тайните на премъдростта, които са двойно трудни за разбиране. И тъй, знай, че Бог заради тебе предаде на забрава част от твоите грехове.

⁷ Нима можеш да издириш неизследимия Бог? Нима можеш докрай да постигнеш Всемогъщия? ⁸ Това е като небесните висини – какво можеш да направиш? Какво е по-дълбоко от преизподнята – какво можеш да узнаеш? ⁹ По-дълга е от земята мярката Му и по-широка от морето. ¹⁰ Ако Той мине и затвори някого, и устрои съд, кой може да Го възпрепятства? ¹¹ Защото Той знае порочните хора и вижда беззаконието; ще го остави ли без внимание? ¹² Глупав човек може да се вразуми, както и човек, родил се като диво осле.

¹³ Ако устроиш сърцето си и простреш към Бога ръце ¹⁴ – и ако има нечестив грях в ръката ти, премахни го и нека несправедливостта да не живее в твоите шатри, – ¹⁵ тогава ти ще повдигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш. ¹⁶ Тогава ще забравиш бедствието: ще си спомняш за него като за оттекла се вода. ¹⁷ И животът ти ще блесне като по слънчево пладне; тъмнината ще стане като утро. ¹⁸ И ще бъдеш уверен, че има надежда; ще се огледаш – и можеш да почиваш спокойно. ¹⁹ Ще лежиш и никой няма да те застрашава, и мнозина ще те ласкаят. ²⁰ А очите на нечестивите ще изтекат, бърлогата им ще рухне и надеждата им ще се превърне в отчаяние.“