Иов 6
Библия, синодално издание
6 Отговори Иов и рече:
2 о, да бяха вярно претеглени воплите ми, и заедно с тях да бяха турили на къпони страданието ми!
3 (A)То навярно би дошло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са жестоки.
4 (B)Защото стрелите на Вседържителя са в мене; духът ми пие отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.
5 Реве ли див осел при трева? Мучи ли бик над кърмата си?
6 Яде ли се блудкавото без сол, и има ли вкус яйчен белтък?
7 До което душата ми не искаше да се допре, то е моя гнусна храна.
8 О, да се сбъднеше желанието ми, и Бог да изпълнеше ожиданието ми!
9 (C)О, да благоволеше Бог да ме смаже, да простреше ръката Си и да ме поразеше!
10 Това ще ми бъде все още утеха, и аз щях да се крепя в моята безмилостна болест, понеже не се отрекох от думите на Светаго.
11 Колко ми е силата, та да се надявам на мене си? И какъв е краят, та да продължавам живота си?
12 (D)Каменна якост ли е якостта ми? И мед ли е плътта ми?
13 Има ли в мене помощ за мене, и има ли за мене някоя опора?
14 Към страдалеца трябва да има съжаление от приятеля му, стига само да не е престанал да се бои от Вседържителя.
15 (E)Но моите братя са неверни като потоци, като бързотечни потоци,
16 които са потъмнели от лед и в които се крие сняг.
17 Кога стане топло, те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.
18 Изменят посоката на пътищата си, нахлуват в пустинята и се изгубват;
19 поглеждат към тях Темайските пътеки, надяват им се Савейските пътища,
20 но остават посрамени в своята надежда: отиват там и червят се от срам.
21 Тъй и вие сега сте нищо: видяхте страшното и се уплашихте.
22 Казах ли: дайте ми, или платете за мене от вашия излишък;
23 избавете ме от ръката на неприятеля и ме изкупете от ръката на мъчителите?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; посочете, в какво съм съгрешил.
25 Колко силни са думите на правдата? Ала какво доказват вашите изобличения?
26 (F)Вие измисляте думи за изобличение. На вятър хвърляте думите си.
27 Нападате сирака и копаете яма на приятеля си.
28 Но моля ви, погледнете ме: ще говоря ли лъжа пред ваше лице?
29 Разгледайте, има ли неправда? Разгледайте, – правдата е моя.
30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не може да различи лошото?
Йов 6
1940 Bulgarian Bible
6 А Иов в отговор рече: -
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com